В съзнанието на мнозина е дълбоко заложено разбирането, че с напредването на възрастта неминуемо идват забравата, объркването и страховитото „старческо слабоумие“. Изглежда, че това е нещо, което върви редом със сивите коси и болките в тялото.
Всъщност това е един от най-устойчивите митове за старостта – своеобразен фатализъм, в който често сами се убеждаваме.
Истината е, че промяната в мозъка с напредването на годините не настъпва внезапно, а представлява бавен, а донякъде и управляем процес. Макар деменцията, особено болестта на Алцхаймер, да е реален проблем за милиони, тя не е неизбежна присъда.
„Стареенето не е загуба на младостта, а нов етап с нови възможности“, казваше Бетхе Шефер.
Това важи напълно и когато говорим за здравето на мозъка.
Множество изследвания в геронтологията потвърждават, че увреждащите процеси в мозъка могат да се забавят или дори да бъдат спрени, ако се вземат навременни мерки. Не става дума за сложни терапии или скъпи добавки с неясен състав и действие.
На практика, всичко се свежда до нещо много по-просто. Един от най-лесните начини е чрез храненето. Това, което редовно слагаме на масата, с времето се превръща или в средство за подкрепа, или… вече се досещате.
Ето 5 храни, които специалистите по хранене и невронауки препоръчват да присъстват в менюто след 60-годишна възраст. Вашият мозък ще ви бъде благодарен.
1. Бобови: боб, леща, грах, нахут
Бобовите растения не впечатляват с външния си вид. Нямат „уау“-ефекта на модерните „суперхрани“, нито са хит в социалните мрежи. Но ако мозъкът можеше да избира, вероятно би посочил именно тях. Те са източник на белтъчини, фолиева киселина, желязо, магнезий, цинк и, което е особено важно – фибри, които помагат да се поддържат стабилни нивата на кръвната захар. А, както е известно, за мозъка резките колебания на захарта са истинско изпитание.
Изследвания показват, че консумацията на бобови 2–3 пъти седмично може да намали риска от възрастови когнитивни нарушения. Макар фасулът да не изглежда героичен, той е онази тиха сила, която работи в дългосрочен план.
Интересно е, че в райони с висока продължителност на живота – като Окинава и Сардиния – бобовите са основна част от хранителния режим на възрастните. Едва ли това е случайно съвпадение.
2. Натурално кафе
Върху кафето тегнат доста митове и страхове. Но когато се пие умерено, може да бъде истински еликсир за свежест – както за тялото, така и за ума. Важно е обаче кафето да е качествено. Експертите не препоръчват разтворимото кафе от машината.
Истинското смляно кафе съдържа кофеин и полифеноли, сред които и ресвератрол – мощен антиоксидант, който защитава невроните. Той забавя стареенето на мозъчните клетки, намалява възпалителните процеси и има благоприятен ефект върху настроението.
Някои изследвания показват, че хора на възраст над 60 години, които пият по чаша кафе дневно, се справят по-добре с тестове за памет и концентрация.
Все пак количеството има значение. Препоръчва се една чаша сутрин – не повече. Прекалената употреба може да предизвика тревожност, която не е приятел на мозъка, особено с възрастта.
3. Листни зеленчуци: спанак, манголд, рукола, магданоз
Дори да не сте фен на зелените салати, трудно може да се отрече, че тези зеленчуци не са просто „диетична“ храна, а действително подхранват мозъка. Листните зеленчуци са богати на фолиева киселина, витамини К и Е, както и лутеин, който защитава мозъчните клетки от оксидативен стрес.
Любопитно проучване от Чикагския университет показва, че възрастни, които всеки ден приемат дори малки количества зелени зеленчуци, имат познавателни способности, характерни за хора с 11 години по-малко. Тоест, една порция спанак дневно и се връщате във времена, когато забравяхте само чадъра, а не имена.
Има нещо насърчаващо в това – зелените храни са достъпни и познати от детството, макар често да ги пренебрегваме.
4. Плодове: боровинки, къпини, касис
Цветът има значение – особено при тъмните плодове. Колкото са по-наситени, толкова повече антоциани и полифеноли съдържат. Тези вещества подобряват връзките между нервните клетки и забавят възпаленията в мозъка.
Изследване на Харвардската медицинска школа показва, че при жените, които редовно ядат боровинки и ягоди, мисленето остава по-ясно и логиката – по-дълго съхранена. Разликата между консумиращите такива плодове и тези, които не го правят, е средно 2,5 години в когнитивните им показатели.
Не е нужно да чакате плодовете да са пресни – замразените също запазват повечето от полезните си качества, особено ако се размразяват бавно, без топла вода или микровълнова.
5. Ядки и семена
Не е случайно, че орехът напомня по форма на мозъка. В ядките има всичко необходимо за този орган: омега-3 мастни киселини, витамини от група В, антиоксиданти, магнезий, мед и други ценни вещества.
Ядките допринасят за поддържането на серотонина, което означава по-добро настроение. Също така подобряват връзките между нервните клетки – като че ли дават допълнителна енергия на ума.
Семената – слънчогледови, тиквени, сусамови – са също полезни, особено с богатото съдържание на цинк и витамин Е. Само две супени лъжици дневно са достатъчни за по-ясна мисъл и повече енергия.
„Мозъкът е като парашут – работи само когато е отворен“, казваше Алберт Айнщайн.
За да остане отворен, има нужда от подходящо „гориво“.
Ето още някои неща, които е добре да помним:
– Не се водете по модните тенденции. Не е необходимо да търсите екзотични продукти – бобът от градината и орехите са напълно достатъчни. Често най-полезното е точно пред нас.
– Вкусът също е важен. Храната за мозъка не трябва да е безвкусна. Боб с домати, зелени подправки със зехтин, плодове с извара – едновременно вкусно и полезно.
– Не е важна само храната, а и начинът по който я приемате. Яжте бавно, с наслада и в спокойна обстановка. Мозъкът не харесва храненето на крак – има нужда от внимание.
Тези храни няма да гарантират напълно предпазване от деменция – чудеса не съществуват. Но има разлика между „стареене“ и „угасване“.
Първото е естествен етап от живота. Второто често е резултат от пренебрежение – включително към храненето, начина на живот и отношението към себе си.
Ако започнем да обръщаме повече внимание на това, което слагаме на масата, това вече е крачка в правилната посока. Може и да не е революция, но е малка, сигурна победа над страховете и заблудите. А това също има значение.
В заключение: изборът на правилни храни е достъпен начин да подкрепим паметта и мисленето си с напредване на възрастта. Дори малки промени в менюто могат да имат осезаем ефект.
Авторско обобщение: В крайна сметка, малките избори всеки ден оформят цялостното ни здраве. Грижата за мозъка не изисква усилия извън възможностите – просто постоянство и внимание към това, което избираме да консумираме.
0 Comments