НАСА сподели резултатите от ново изследване, което показва, че Земята става все по-тъмна, информира Ecoportal.
Експертите вече изразяват опасения, че планетата ни получава по-малко слънчева светлина. Ако тази тенденция се запази, до 2026 г. светът може да изглежда съвсем променен.
„Колкото по-малко слънчева светлина достига до Земята, толкова по-малко топлина получаваме. Това е една от най-важните характеристики на връзката на нашата планета с голямата й звезда.
Взаимодействието между тях е силно. Макар че атмосферният въглерод разрушава озоновия слой и с времето влияе на температурите на Земята, причината за намаляването на слънчевата светлина може да е друга“, се посочва в статията.
Ако ситуацията беше различна, почти всички държави извън зоните на полюсите щяха да са покрити с лед, дори и тези близо до екватора, където температурите са най-високи. Промяната може да има значими последици за милиарди хора, ако продължи.
Учените отбелязват, че Земята отразява все по-малко слънчева светлина, като това се наблюдава главно в Северното полукълбо.
Това откритие нарушава дългосрочния баланс в отразяването на светлина, познат като албедо. Десетилетия наред облаците са поддържали този баланс, разпределяйки светлината равномерно между полукълбата, така че и двете отразяват сходни количества светлина, независимо от разликите в сушата.
Норман Льоб, който е главен учен в изследователския център Лангли към НАСА, обяснява, че винаги са забелязвали тази симетрия в показателите, но не са имали категорично обяснение за нея. Последният анализ на 24-годишни сателитни наблюдения по програмата CERES – съвместна инициатива на НАСА и NOAA от 2000 г. – показва, че този баланс вече е нарушен.
В публикацията се казва: „И двете полукълба избледняват, но при Северното това се случва много по-бързо.
Това развитие поставя под въпрос досегашното разбиране, че симетрията между двете полукълба винаги е била постоянна характеристика на климата на Земята. По мнението на Льоб и неговия екип, причините са комплексни: промяна на климата, намаляване на аерозолното замърсяване и големи природни събития. Има прогноза, че до 2029 г. това може да открие нов морски път за Русия.“
Още се отбелязва, че топящите се лед и сняг, които обикновено отразяват много светлина, водят до по-ниско албедо в северните региони,
тъй като ледниците и ледените покривки намаляват. Освен това, по-строги мерки срещу аерозолите са пречистили въздуха над големи части от Северното полукълбо, което е довело до намаляване на облаците и на способността за отразяване на светлина. В Южното полукълбо природни бедствия напоследък временно са увеличили отражателната способност.
Горските пожари в Австралия през 2019-2020 г., както и изригването на вулкана Хунга Тонга през 2021-2022 г., са внесли големи количества аерозоли в атмосферата, формирайки облаци, които частично компенсират потъмняването на други места.
Льоб акцентира, че най-изненадващото е липсата на компенсация от облачните системи на север. Ако симетрията между полукълбата беше постоянна, облаците трябваше да балансират загубата на отражателна способност, но това не се е случило.
В заключение, наблюдаваните промени в албедото сочат колко динамичен и уязвим е климатичният баланс на Земята. Вероятно предстоят още открития в тази област.
Това изследване подчертава, че дори малките промени в отражателната способност на планетата имат съществено значение за климата. Проследяването на този процес ще остане ключов приоритет за учените.
0 Comments