Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева, в който тя споделя житейската си история по изключително емоционален начин, оставя публиката безмълвна след края. Актрисата, преминала през редица трудности, наскоро разкри най-личните си преживявания – връзката с майка си, покойната Пепа Николова, трудния период след смъртта на Иван Ласкин и собствените си вътрешни битки.
На въпрос дали би написала книга за Пепа Николова, Алекс признава, че още не е сигурна дали е готова за това, като допълва, че вярва във времето, когато всичко си идва на мястото.
Алекс споделя, че никога не се е приемала твърде насериозно, следвайки съвета на майка си.
Тя вярва, че приятелите й ще я върнат в реалността, ако някога „рязко изплиска легена“.
Алекс все още не е напълно успяла да преодолее болката от загубата на майка си. По този повод казва, че понякога животът се обръща изведнъж и оставаш съвсем сам, а самотата е наистина тежка. Именно приятелите и Иван Ласкин са били хората, които са й помогнали да се съвземе отново.
След смъртта на майка си, Алекс не е имала дете или партньор. С тази загуба остава напълно сама, без семейство.
Дванайсет години след това актрисата губи и Иван Ласкин. Тогава се опира на дъщеря им София и на приятелите си. Спомня си, че след смъртта на майка си е позволила на емоциите да я водят, но след загубата на Ласкин вече не е могла да си го позволи, защото е имала отговорност към София.
На въпрос за нова любов, Алекс Сърчаджиева категорично отговаря: „Да“ и допълва, че името й е „Аскеер“. Тя обяснява, че тази награда има специално място у дома, винаги я изслушва и разбира, и макар да не говори, я кара да се чувства щастлива.
Алекс споделя, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Тя вярва, че след смъртта си човек отива на по-добро място, а по нейни думи адът е тук, на земята.
За 13-те години с Иван Ласкин тя признава, че са имали трудности, но любовта им е била силна и изпълнена с много емоции.
Въпреки слуховете, Алекс Сърчаджиева подчертава, че отношенията между нея, дъщеря й София и първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба, са чудесни. Описва Люба като „прекрасно момиче“.
След като губи Иван Ласкин, остава напълно без средства. Причината не е липса на работа, а фактът, че тримесечният престой на Ласкин в болница е бил изключително скъп. С месеци заедно с дъщеря си са разчитали на приятели за подслон и храна. Пари дори за хляб не е имала.
Въпреки предателствата, с които се е сблъсквала, тя винаги е намирала начин да продължи напред. Опитва се да гледа философски на живота и казва, че разочарованията и предателствата са част от живота. По нейните думи, достойните хора винаги остават до приятелите си.
Накрая споделя, че изпитва благодарност към биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев, че го има.
Има много неща, които би казала на баща си, но предпочита тези разговори да си останат лични, отбелязва kliuki.ws.
Тази история ясно подчертава колко важни са приятелството и подкрепата в трудни моменти. Алекс Сърчаджиева показва, че дори след най-сериозните загуби, човек може да намери сили да върви напред.
Понякога животът поднася изпитания, с които човек се справя само благодарение на близките си. Историята на Алекс е добър пример за това.
0 Comments