В Пазарджик отдавна се разнася мълва, че човекът, отнел живота на сестрите Росица и Христина Белнейски, вече не е сред живите. Въпреки изминалите години, местните все още обсъждат този случай с голям страх и предпазливост.
Лазар Колев изтърпява доживотна присъда зад решетките, макар че много хора в града вярват в неговата невинност. Той дори е завел дело срещу България в Страсбург.
В продължение на години се говори, че зад престъплението стои могъща личност. Немалко жители са убедени, че държавните органи са направили всичко възможно Лазар Колев да поеме вината, за да пазят реалния извършител.
Днес в Пазарджик се разказва, че съдбата е застигнала този влиятелен човек – твърди се, че убиецът на сестрите е починал след тежка болест и в големи мъки.
Въпреки това, темата за двойното убийство продължава да предизвиква напрежение и страх сред жителите на града.
Процесът около смъртта на двете момичета остава в историята като един от най-скъпите в българското правораздаване. По делото са разпитани стотици свидетели, включително затворници от ареста в София, където е бил Колев. На 10 юни 2011 г. съдът в Пазарджик, с председател съдия Ивета Парпулова, постановява доживотен затвор без право на замяна за Лазар Колев, който остава единственият обвиняем.
През ноември същата година Апелативният съд в Пловдив потвърждава напълно присъдата, но впоследствие Върховният съд връща делото за ново разглеждане. В крайна сметка, на 21 май 2014 г., присъдата на Колев става окончателна и делото приключва.
Разследването срещу неизвестен извършител, започнато заради ДНК материал от второ лице, замесено в престъплението срещу сестрите Белнейски, е прекратено.
В случай че се появят нови доказателства за събитията преди 11 години, разследването би могло да бъде подновено. Засега обаче няма данни за такова развитие. В обвинителния акт срещу Лазар Колев пише, че в нощта на 28 януари 2006 г. е качил сестрите Белнейски в автомобила си на бул. „България” в Пазарджик, бил е в нетрезво състояние. По-късно оставя по-малката сестра при все още неизвестен приятел, продължава пътя си с Росица, а два дни след това телата на двете момичета са открити край партизанския паметник до Брацигово.
Овчарят Георги Дерменджиев намира на 31 януари телата на 18-годишната Росица и 15-годишната Христина, голи и обезобразени, в местността Грамадите, на няколко километра от Пещера. Няколко дни по-рано, на 28 януари около полунощ, сестрите напускат заведение в центъра на Пазарджик, където са били със съученици, разделят се с тях и тръгват пеша по булеварда към гарата, където живеят.
След този момент следите им се губят, а едва след като са открити телата, става ясно какво се е случило. Родителите – Фани и Стоимен – подават сигнал за изчезването на децата си на 30 януари, но тогава вече е прекалено късно.
Любопитно е, че страховете около случая и днес възпират хората в Пазарджик да говорят открито за случилото се. Вероятно истината около трагедията все още остава скрита.
Случаят Белнейски и до днес поражда въпроси и притеснения сред местните. Изглежда, че темата ще остане чувствителна още дълго време.
0 Comments