Понякога е достатъчно да се разделим с едно нещо, за да стане животът ни по-лек и дори по-дълъг.
Това не значи непременно да минеш на броколи или да спреш напълно захарта.
Един от най-известните съветски лекари – академик и кардиолог, познат на хората като „доктор Чазов“ – живее до 92 години. През тези години той не се оплаква, не прекарва време в болести и не позволява на умората да вземе връх.
Чазов е срещал всякакви хора – със силни и слаби сърца, както в буквалния, така и в преносния смисъл. Работил е с обикновени хора и с държавници. Наричат го „лекарят на Кремъл“, но той винаги е изтъквал, че истинският лекар е за всички, не само за избраните.
Любопитното е, че съветите на Чазов се предават тихо между поколенията, подобно на семейна рецепта. Той избягваше високопарните думи и предпочиташе простото изразяване:
„Живей не за показ, а по съвест. И сърцето ще ти отвърне с благодарност.“
„Мен ме спаси майка ми. И неведнъж.“
Когато го питаха за тайната на дълголетието, Чазов не говореше за модерни храни или тренировки, а винаги се връщаше към спомените за своята майка.
„Тя беше лекар. Комсомолка на Урал. По време на Гражданската война едва не я разстреляха. Куршумът мина над сърцето ѝ. Тя оцеля – и сякаш в нея се засели вътрешна музика, която после предаде и на мен.“
Тази вътрешна музика – тиха и сърдечна – се е превърнала в негова опора. Майка му го е учила да бъде нежен, да не завижда, да не търси отмъщение. Най-важното обаче – да слуша вътрешния си глас:
„Ако не си прав – признай. Поправи се. А ако си прав – дръж се.“
Думите му са прости, но носят голяма сила. Чазов често е споделял, че умението да прощаваш увеличава живота. Той си е спомнял как някои негови ученици са го подкопавали, вървели са „по трупове“… а той просто е продължавал напред, без да озлобява.
„След своите подлости те не получаваха желаното. Болестите ги настигаха, алкохолът, неуспехите. А аз вървях по своя път.“
В тези думи няма злорадство, а по-скоро тъгата на човек, преживял много, който е успял да запази човечността си.
„Сърцето не може да бъде измамено. То всичко помни.“
Има истории, които остават за цял живот. През 1954 г. младият Чазов е в тульско село – сняг, мизерия, момиче с пневмония. Лекарства няма, майката е починала, бащата отчаян. Чазов спасява детето. Бащата му предлага пари, после кокошка. Младият лекар гони кокошката из двора, плаче и се смее: „Оставете кокошката. Вие вече ми дадохте всичко.“
Десетилетия по-късно, тази случка все още го разчувства до сълзи. Тогава напълно се отказал от идеята за комерсиализация. Майка му някога му казала:
„Не вземай пари от болни. Това е грях.“
Той е помнил тези думи цял живот и се е придържал към тях.
„За да живееш дълго, не е нужна овесена каша, а цел.“
„Не мога да си представя сутрин без чай със захар, бял хляб и докторска наденица“, казвал той.
Чазов не се преструваше – беше напълно искрен. Той не следваше тенденциите, а знаеше: здравето е отношение към себе си, не просто диета. Яж това, което харесваш, но не прекалявай. Най-важното е да не се тъпчеш и да слушаш тялото си.
Чазов често предупреждавал, че най-опасното за сърцето е стресът. Хората не умират заради самите събития, а заради начина, по който ги приемат. Имал е случай, когато на конференция е спасил човек – журналистът се разтревожил толкова много, че сърцето му спряло.
„Нашите тела не успяват да се адаптират към ритъма на живота. Отвън изглеждаме живи, но отвътре сме изтощени.“
Той често е напомнял, че умението да прощаваш и да запазиш вътрешно спокойствие е ключово за дълголетието.
„Най-разрушителното нещо в дома не е алкохолът и не е захарта. Това е телевизорът.“
Колкото и да е учудващо, Чазов не спирал да напомня:
„Махнете телевизора. И ще живеете по-дълго.“
Причината не е радиацията, а тревожността, която телевизорът създава. Лошите новини се сипят ежедневно като отрова. Почти половината хора живеят в състояние на постоянна или периодична депресия, а депресията увеличава двойно риска от смърт при инфаркт.
„Ние не умираме от инфаркт – умираме от безизходица.“
В Норвегия, спомня си той, включва телевизора и попада на сеанс с истински психотерапевт – спокоен, откровен, без фалшиви обещания. Просто човек, който помага.
„А при нас е обратното. Телевизионерите могат да лекуват като лекари, но правят обратното.“
„Целта – ето какво пази сърцето.“
Хората от неговото поколение са израснали във военни години. Никой не ги е глезил или учил на „осъзнатост“. Казвали са им:
„Бъди герой. Строй държава. Бъди по-добър от вчера.“
И точно целта, по думите на Чазов, е крепяла хората – тя стяга организма, дава вътрешна опора и предпазва от рухване. Когато човек остане без цел, губи посока и изпада в униние, а това е най-опасно за сърцето.
„За да живееш дълго, първо трябва да укрепиш нервната система. Оптимизмът и целта – това са най-важните лекарства.“
Той е наблюдавал как унинието разрушава хора – млади и силни. Това не е само метафора, а реалност от медицината и живота.
„Струва си да се бориш. Дори когато изглежда късно.“
Днес името на Чазов се споменава по-рядко. Не се цитира нашироко, което може би е по-добре. Той беше от онези лекари, които наистина лекуват, без да раздават кухи съвети или да градят имидж.
И все пак има един негов съвет, който не бива да се забравя:
„Премахнете от дома едно нещо – телевизора. По-добре излезте навън, поемете въздух, поговорете с приятел. Сърцето ще ви благодари.“
Човешкото сърце е изумителен орган – не само изпомпва кръв, а помни кой е наранил, кой е утешил, кой е помогнал. И, колкото и невероятно да звучи, то прощава всичко. Най-важното е да не спреш да го слушаш.
В бързината на новините и ежедневието лесно забравяме простата истина: животът не е състезание по скорост. Това е път, който трябва да изминем с любов, търпение и грижа към себе си и другите. Така сърцето остава здраво.
„Животът ви не е часовник, който трябва да ускорявате. Той е градина, която трябва да поливате. А сърцето – това са нейните корени.“
Какво мислите по този въпрос? Споделете в коментарите!
Този материал има информативен характер. Не започвайте самолечение и задължително се консултирайте с лекар, преди да приложите каквото и да било от текста на практика. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването на информацията.
Историята на Чазов и неговите уроци показват, че понякога най-важните неща са наистина най-простите. Малките промени често водят до най-големите резултати за здравето и живота.
0 Comments