Ерих Фром е философ, чиито възгледи и днес ни карат да се замислим. Разсъжденията му за човешката психика, свободата и личната отговорност продължават да звучат актуално. Ето една негова мисъл, която е добре да си припомним:
В една от книгите си Фром казва:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това наблюдение е изненадващо точно. Сигурно сте се сблъсквали с хора, които могат да кажат нещо нелепо, грубо или безсмислено, без дори да се смутят. Не се изчервяват, не се извиняват, не спират, за да помислят над думите си. Изглеждат съвсем уверени в себе си, сякаш притежават абсолютната истина.
Интересното тук е, че ако вие започнете да се чувствате неудобно от чуждите думи или постъпки, ако вместо тях изпитате срам – това вече е знак.
В повечето случаи това показва, че срещу вас стои човек, на когото липсва този важен вътрешен механизъм – нещо, което отличава мислещия и съчувстващ човек от онзи, който е уверен, но неосъзнат.
Как е най-добре да реагирате, когато попаднете на такива хора?
Първо – не приемайте думите им лично.
Ето и още няколко съвета:
Стремете се да останете спокойни. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че сте наблюдател отстрани. Глупостта на другите не е ваш проблем. Това не означава да игнорирате напълно ситуацията, но запазеното хладнокръвие е изключително ценно.
Поставете ясни граници. Не се страхувайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не е необходимо да участвате в чуждия театър на абсурда.
Избягвайте да се поддавате на провокации. Някои хора обичат да предизвикват реакции нарочно. Ако останете спокойни, ги обезоръжавате. Можете просто да отвърнете с нещо неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как желанието им за спор намалява.
Винаги извличайте поука от случилото се. Когато сте имали контакт с такъв човек, попитайте се: „Как се оказах в тази ситуация?“ и „Как мога да го избегна следващия път?“. Анализът помага. Може би сте прекалено доверчиви или не сте заявили достатъчно ясно позицията си.
Не се стремете да доказвате нищо. Това е може би най-важното. Има хора, които просто не са в състояние да се съмняват в собствената си правота. Оставете света да бъде техен съдия.
Знаете ли кое е най-странното?
Често тези хора са напълно убедени, че са много умни, проницателни и едва ли не единствени носители на истината.
Не е изключено да чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато в това мнение липсват логика или такт.
Вероятно сте виждали такива „разбирачи“ в интернет. Те коментират всичко – от политика и астрофизика до възпитание на деца и ядрена физика.
Те смятат, че знаят всичко и винаги имат готов съвет за правилен живот. Спорът с тях е безсмислен – все едно обяснявате на котка, че паничката ѝ не е центърът на Вселената.
Ако в ежедневието попаднете на такъв човек – колега, познат или дори роднина – не се опитвайте да го „променяте“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре се запитайте: „Какво ми дава това общуване? Не е ли време да го намаля?“
Важно е да помните, че чуждите ограничения не трябва да стават ваш товар. Ако някой не изпитва срам за думите и делата си, помислете дали си заслужава да влагате време и енергия в този човек.
Понякога най-разумното е просто да си тръгнете. Без обяснения, спорове или опити „да отваряте очи“. Както друг мъдър човек е казал:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
Затова, ако попаднете на такъв човек – просто продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.
Може би това е един от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме от време на време. Понякога най-добре е просто да запазим дистанция.
В крайна сметка, понякога спокойствието и дистанцията са най-добрият отговор. Това ни позволява да съхраним енергията си за по-важните неща.
0 Comments