Ерих Фром е мислител, чиито идеи и до днес пораждат много размисли. Неговите анализи на човешката психика, темите за свободата и отговорността, не са изгубили своята актуалност. Ето една мисъл от него, която си струва да се припомни.
В една от книгите си Фром пише:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това наблюдение е изненадващо точно. Сигурно сте срещали хора, които могат да кажат нещо нелепо, обидно или безсмислено, без да покажат и грам смущение. Не се изчервяват, не се извиняват, а дори не спират, за да обмислят думите си. Излъчват пълна самоувереност и сякаш истината им е вродена.
Още по-интересното е, че ако вие започнете да се чувствате неудобно от чужди реплики или постъпки, ако изпитате срам вместо тях – това вече е знак.
Това най-често означава, че пред вас стои човек, на когото липсва този важен защитен механизъм – нещо, което отличава разумния и съпричастен човек от самонадеяния и неосъзнат индивид.
Какво е добре да направите, ако попаднете в разговор с такива хора?
Първото правило е да не приемате казаното от тях лично.
Има още няколко полезни съвета:
Опитайте се да останете спокойни. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че сте външен наблюдател. Глупостта на другите не е ваш проблем. Това не означава да игнорирате ситуацията напълно, но хладнокръвието винаги е от полза.
Поставяйте ясни граници. Не се колебайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в чуждия театър на абсурда.
Не се оставяйте да бъдете провокирани. Някои хора умишлено търсят емоционални реакции. Ако останете спокойни, те губят интерес. Можете просто да кажете нещо неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как ентусиазмът им изчезва.
Винаги си направете извод от ситуацията. След такава среща, попитайте себе си: „Как се озовах в тази ситуация?“ и „Как мога да я избегна следващия път?“. Анализът винаги помага. Може би сте били твърде доверчиви или не сте заявили достатъчно ясно своята позиция.
Не се опитвайте да доказвате нещо. Това е може би най-важното. Има хора, които просто не са способни да поставят под съмнение собствената си правота. Оставете света да бъде техен съдия.
А знаете ли кое е най-интересното?
Често точно тези хора са убедени, че са изключително умни, прозорливи и едва ли не единствени познавачи на истината.
Нерядко ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори и когато това мнение няма логика или липсва на такт.
Сигурно сте попадали на такива „разбирачи“ в интернет. Те коментират всичко – от политика до астрофизика, от възпитание на деца до ядрена физика.
Те са убедени, че знаят всичко и могат да дадат точната формула за правилен живот. Спорът с тях е безсмислен – все едно се опитвате да убедите котка, че купичката ѝ с храна не е центърът на вселената.
Ако срещнете такъв човек в ежедневието – било то колега, познат или роднина – не се опитвайте да го „превъзпитавате“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре си задайте въпроса: „Какво печеля от това общуване? Не е ли време да го ограничавам?“
Важно е да запомните, че чуждата ограниченост не трябва да става ваш проблем. Ако човекът срещу вас не изпитва срам за думите и постъпките си, помислете – струва ли си да влагате от времето си за него.
Понякога най-разумното е просто да си тръгнете. Без да давате обяснения, без спорове или опити „да отваряте очи“. Както е казал друг мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
Така че, ако попаднете на такъв човек – продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.
Това е може би един от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме понякога. Не рядко дистанцията е най-добрият отговор.
Понякога простото отдръпване е най-здравословният избор. Понякога няма нужда от повече обяснения.
0 Comments