Сутринта излязох в двора – просто за да полея цветята и да проверя дали котките отново не са разхвърляли боклука, както често правят. Но още щом отворих портата, ме удари ужасяваща миризма. Толкова силна, че гърдите ми се свиха, а в устата усетих метален вкус.

Сутринта излязох в двора просто да полея цветята и да проверя дали котките отново не са разнесли боклука — случва се често. Когато отворих портата, ме удари ужасна миризма — толкова силна, че веднага усетих стягане в гърдите и метален привкус в устата си.

Напреднах още няколко крачки и застинах на място. До лехата, направо на земята, нещо мърдаше. Пред очите ми имаше странно, червеникаво, слузесто нещо — сякаш извадено отвътре навън. Мирисът напомняше на разлагащо се месо, като че ли някой е скрил мъртво животно наоколо. Инстинктивно отстъпих, усетих как сърцето ми заби учестено, а в главата ми започнаха да се въртят най-страшни мисли.

„Какво е това? Ларва? Някакво причудливо същество? Или… остатък от извънземно?“ — не можех да осмисля.

Извадих телефона си, направих снимка и, стискайки зъби от миризмата, започнах да търся информация онлайн.

В търсачката написах: „червено, слузесто, мирише на гнилo“, и още първото попадение ме смая. Там се казваше: „Антур Арчера – гъба пришълец, известна още като Дяволските пръсти.“

Оказва се, че това е съвсем реална гъба, която произхожда от Австралия и Тасмания, но с времето се е разпространила и в други региони по света.

В началото прилича на бяло яйце, а после от него поникват червени израстъци — напомнящи нокти или дяволски пръсти.

Тези израстъци са обвити в лепкава слуз и излъчват ужасна миризма на мърша, която привлича мухи, помагащи за разпространението на спорите ѝ.

На хората, които я срещат за първи път, често им се струва като нещо извънземно. Има случаи, когато дори се обаждат на полицията или викат спасителни екипи.

И аз се стъписах, когато разбрах, че това „същество“ в двора ми се оказа просто гъба — жива, странна и може би една от най-странните форми на живот, които природата предлага.

Оттогава избягвам това място всеки ден. Цветята там дори не ги поливам вече.

Нека си расте — „подаръкът на дявола“ не бива да бъде безпокоен.

Тази статия е с информативна цел и служи единствено за обща осведоменост. Не поемаме отговорност за пълната точност или изчерпателност на информацията.

Понякога природата ни изправя пред неща, които изглеждат съвсем нереални. Прави впечатление колко лесно необичайното може да се появи тъкмо в собствения ни двор.

Кратък финал:
Изглежда, че дори в ежедневието ни има място за неочаквани открития. Понякога най-странните гости са именно тези, които природата сама ни изпраща.