Ерих Фром е автор, чиито възгледи и днес предизвикват размисъл. Неговите разсъждения за човешката природа, свободата и личната отговорност са все така актуални. Една негова мисъл заслужава да бъде припомнена.
В една от книгите си Фром пише:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това твърдение е изненадващо вярно. Сигурно сте срещали хора, които могат спокойно да кажат нещо абсурдно, грубо или неуместно, без да покажат и намек за неудобство. Не се смущават, не се извиняват, нито дори спират, за да обмислят думите си. Излъчват пълна самоувереност, сякаш са родени с монопола над истината.
Странното е, че ако започнете да се чувствате засрамени от чужди думи или действия, ако изпитате срам вместо тях – това вече е показателно.
Това обикновено говори, че срещу вас стои човек, на когото липсва този важен защитен механизъм – черта, която различава уравновесения и съчувстващ човек от самоуверения и неосъзнат индивид.
Как да реагирате, когато попаднете на такива хора?
Първото, което трябва да направите, е да не приемате думите им твърде лично.
Ето още няколко препоръки:
Опитайте се да останете спокойни. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, си представете, че сте страничен наблюдател. Глупостта на околните не е ваш ангажимент. Това не означава да игнорирате напълно ситуацията, но самообладанието е незаменимо.
Поставяйте ясни граници. Не се притеснявайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше лично право. Не сте задължени да участвате в чуждия спектакъл на абсурда.
Не позволявайте да бъдете провокирани. Някои хора нарочно искат да предизвикат емоции. Ако запазите хладнокръвие, това ги обезоръжава. Може да отвърнете съвсем неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как ентусиазмът им спада.
Вземете си поука от случая. След среща с подобен човек, попитайте се: „Как се озовах в тази ситуация?“ и „Как бих могъл да избегна това следващия път?“. Анализът е полезен. Може би сте били твърде доверчиви или не сте заявили достатъчно ясно позицията си.
Не се опитвайте да доказвате нищо. Това е може би най-същественото. Има хора, които не са способни да поставят под съмнение собствената си правота. Оставете света да ги съди.
Замисляли ли сте се кое е най-особеното?
Точно тези хора често са абсолютно убедени, че са изключително умни, прозорливи и носители на абсолютната истина.
Обикновено ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение е лишено от логика и елементарен такт.
Може би сте попадали на такива „разбирачи“ онлайн. Те коментират всевъзможни теми – от политика до астрофизика, от детско възпитание до ядрена физика.
Те вярват, че знаят всичко и са убедени, че имат точната рецепта за правилен живот. Споренето с тях е безсмислено – все едно убеждавате котка, че купичката ѝ не е центърът на вселената.
Ако се сблъскате с такъв човек – било то колега, познат или дори роднина – не се опитвайте да го „превъзпитате“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре си задайте въпроса: „Какво получавам от това общуване? Не е ли време да го ограничa?“
Важно е да не позволявате чуждата тесногръдост да се превърне във ваш проблем. Ако човекът отсреща не изпитва срам за думите и действията си, помислете дали изобщо си струва да влагате време във взаимоотношения с него.
Понякога най-правилното е просто да се отдалечите. Без излишни обяснения, спорове или опити „да отваряте очи“. Както казва друг мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
Ако се натъкнете на такъв човек – просто продължете напред. Вашите нерви струват повече.
Понякога си струва да си напомняме този житейски урок. Дистанцията често е най-правилната реакция.
Тази тема показва колко важно е да запазим спокойствие и граници, когато общуваме с трудни хора. Понякога най-голямата мъдрост е просто да се отдръпнем и да си дадем пространство.
0 Comments