Омъжих се в Турция и започна кошмарът

Така се случи, че останах вдовица много млада – бях на 32 години, когато съпругът ми почина, останах с момиче на три години. Сега съм на 35. Година, след като овдовях, се запознах в интернет с един мъж от Турция. Частно казано, това малко ме притесняваше, защото съм чувала какви ли не истории… Той обаче ми каза, че бил от Измир, това бил светски град, културната столица на Турция, семейството му било освободено от предрасъдъци и какво ли не…

И аз се съгласих да замина за Турция, оженихме се, всичко изглеждаше наред. Запознах се с родителите му и сестра му, които за мое учудване изглеждаха съвсем съвременни и светски хора. Приеха ме добре и заживяхме на отделен етаж в голямата им къща. Той ми предложи първоначално да не вземаме дъщеря ми, докато се уредим, така че я оставих на майка ми. Скоро след подписването започна кошмарът. Оказа се, че той е обсебен от майка си и сестра си и прави всичко, което те искат и вярва във всичко, което му внушат. Всичко, което съм чувала за жени, омъжени там, постепенно започва да се превръща в истина.

Започна се с невинни забележки за облеклото ми. После стана голям проблем да излизам сама и в момента стоя като затворничка в къщата, защото знам, че като се върне съпругът ми от работа, сестра му и майка му ще започнат да го подработват как хойкам из града… А това означава поредния скандал. Не ми е посягал все пак, но и така кошмарът е достатъчен. Отгоре на всичко пристигането на детето ми все се отлага под различни предтексти. Имам чувството, че просто не го иска тук, защото е от друг баща. На два пъти си тръгвах, той ме намираше, почваха едни извинения, обещания. И всеки път всичко се повтаря отново.
Силвия Т., София-Измир

/снимката е илюстративна/

Източник: po-krasivi