Ерих Фром е автор, чиито размисли и днес карат хората да се замислят. Темите му за човешката психика, свободата и личната отговорност продължават да бъдат изключително актуални. Една от неговите мисли определено заслужава внимание.
В една от своите книги Фром пише:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това послание е изключително точно. Вероятно ви се е случвало да срещнете хора, които спокойно могат да кажат нещо абсурдно, грубо или неадекватно, без да покажат и следа от неудобство. Не се смущават, не се извиняват и дори не спират, за да осмислят думите си. Изглеждат напълно уверени, сякаш правотата им е даденост.
Най-интересното е, че често в подобни ситуации вие започвате да се чувствате неловко вместо тях – и това вече е знак.
Това обикновено показва, че пред себе си имате човек, при когото отсъства този важен „спирачен механизъм“ – нещо, което разграничава мислещия и съпричастен човек от самоуверения и неосъзнат индивид.
Какво да правите, ако попаднете на такива хора?
Първото нещо е да не се впечатлявате от думите им.
Ето и още няколко препоръки:
Опитайте се да запазите спокойствие. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че сте наблюдател отстрани. Глупостта на другите не е ваша грижа. Това не значи да игнорирате ситуацията напълно, но спокойствието е незаменимо.
Поставяйте ясни граници. Не се колебайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в нечии абсурдни сцени.
Избягвайте да се поддавате на провокации. Някои хора умишлено търсят емоционален отклик. Ако реагирате спокойно, това ги обезоръжава. Може просто да кажете: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как ентусиазмът им бързо угасва.
Извлечете извод от ситуацията. След подобна среща, попитайте себе си: „Как се озовах тук?“ и „Как бих могъл да избегна това следващия път?“ Анализът винаги носи полза. Може би сте били прекалено отворени или не сте заявили достатъчно ясно позицията си.
Не се опитвайте да доказвате нищо. Това е едно от най-важните правила. Има хора, които просто не допускат, че грешат. Оставете света да бъде техен съдия.
А знаете ли какво е най-любопитното?
Понякога именно тези хора са дълбоко убедени, че са особено умни, прозорливи и единствени носители на истината.
Често ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение е лишено от логика и уважение.
Вероятно сте попадали на такива „разбирачи“ онлайн. Те коментират всичко – от политика до астрофизика, от възпитание на деца до ядрена физика.
Убедени са, че притежават точната рецепта за живота. Да спорите с тях е безсмислено – все едно се опитвате да убедите котка, че купичката с храна не е центърът на вселената.
Ако такъв човек се появи в ежедневието ви – колега, познат или близък – не си губете времето да го „превъзпитавате“. Само ще си развалите настроението.
По-добре си задайте въпроса: „Какво печеля от това общуване? Не е ли време да го огранича?“
Важно е да не позволявате чуждата ограниченост да тежи върху вас. Ако отсрещният не изпитва срам от думите и действията си, помислете – струва ли си изобщо да му отделяте внимание.
Понякога най-доброто решение е просто да се оттеглите. Без излишни обяснения, спорове или опити „да отваряте очи“. Както е казал още един мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
С това трудно може да не се съгласим.
Затова, ако попаднете на такъв човек – просто продължете напред. Вашето спокойствие е по-ценно.
Може би това е един от онези житейски уроци, които не бива да забравяме. Понякога дистанцията е най-разумната реакция.
Изглежда, че в такива ситуации най-ефективният подход е именно простото отдръпване и запазване на собственото спокойствие.
0 Comments