Списъците с наредени за екзекуция преминават през неговите ръце – той сам ги подписва, често с включени стотици имена наведнъж. Върху тези документи редовно оставя заплашителни бележки като „пребий“ или „елиминирай“.
Точната дата на раждане на една от най-мрачните личности на 20 век остава неясна – според едни източници това е 18 декември, според други – 21 декември.
Йосиф Висарионович Джугашвили, познат по-късно като Сталин, се ражда през 1878 г. в грузинския град Гори. Като млад носи прякора Коба – име, вдъхновено от герой в грузинска книга и символ на първите му революционни амбиции.
След като завършва православната семинария в Тбилиси, Сталин се включва в болшевишкото движение и бавно напредва в партийната йерархия. Първоначално Ленин го подкрепя, но с времето отношенията между двамата се обтягат.
Снимка: Profimedia
В своето „политическо завещание“ Ленин предупреждава партията за жестокостта на Сталин и предлага да бъде премахнат от поста генерален секретар. Сталин успява да скрие този документ и затвърждава властта си. Чрез масови чистки, принудителен труд и убийства той става отговорен за гибелта на между 6 и 20 милиона души в периода 1920–1953 г.
Смъртта на Ленин през 1924 г. слага начало на сталинския терор, който се разгръща постепенно. Като генерален секретар на партията, той първо се справя с политическите си противници. Най-известните сред тях – Троцки, Зиновиев и Каменев – са и едни от първите жертви на репресиите.
Троцки е изгонен в изгнание, докато Зиновиев и Каменев са екзекутирани след инсценирани съдебни процеси. Един от най-големите престъпления на Сталин е Гладоморът – умишлено предизвикан глад в Украйна през 1932–1933 г.
Снимка: Profimedia
Сталин нарежда насилствена колективизация на земята и отнемане на зърното от украинските селяни, което води до смъртта на между 3,5 и 7 милиона души. Селяните не могат да напускат селата си, за да търсят храна, а тези, които крият зърно, са сурово наказвани.
Гладът е използван, за да бъде потисната украинската съпротива срещу колективизацията. Свидетелства разказват как хората са яли всичко, което са намирали – кора от дървета, трева, насекоми и домашни животни, а това често е водело до отравяния и болести.
Семейства са били принудени да решават как да разпределят малкото храна между децата си, понякога избирайки кое да преживее. Селата се превръщат в пусти места, а тишината е нарушавана само от виковете на гладни и умиращи. Има документирани случаи на канибализъм.
Снимка: Profimedia
Пълният мащаб на сталинския терор се разкрива по време на Голямата чистка (1936–1938), когато НКВД провежда масови арести, изтезания и екзекуции. Сталин лично одобрява разстрелните списъци – често със стотици имена, като добавя бележки като „пребий“ или „елиминирай“. По архивни данни през 1937–1938 г. са убити поне 681 692 души.
Най-тежко е отношението към някои етнически групи. Макар поляците да са само 0,4% от населението на СССР, те са 12,5% от жертвите на Голямата чистка. Сталин нарежда депортирането на цели народи като чеченци, кримски татари и волжки немци, много от които загиват по време на пътуването или в изгнание.
ГУЛАГ – съветската система от трудови лагери – се превръща в емблема на сталинския терор. Милиони са изпратени там, където работят в изключително тежки условия.
Снимка: Profimedia
В лагерите затворниците оцеляват с минимална дажба храна – често само 300–400 грама черен хляб дневно и рядка супа. Работят при минусови температури, а мнозина умират от изтощение. Работният ден стига до 14 часа, а нормите са непосилни, особено в мини, гори и на строежи.
Нощите минават в пренаселени бараки с дървени легла и почти без отопление, дори през суровите зими. Лошата хигиена разпространява болести като тиф и дизентерия. Официално в лагерите са загинали над 116 000 души, но се предполага, че реалният брой е значително по-висок.
Параноята на Сталин засяга дори най-близките му сътрудници. Заповядва екзекуцията на редица висши военни, включително маршал Тукачевски.
Снимка: Profimedia
Дори самият началник на НКВД Ягода, организирал първите чистки, става жертва на репресиите и е екзекутиран. Същото се случва и с наследника му Йежов. Сталин изгражда мрежа от доноси за контрол над населението.
Хората са насърчавани да докладват за „врагове на народа“, което често води до ситуации, в които съседи предават съседи, а деца – своите родители. НКВД използва брутални разпити, мъчения, заплахи към семейството и психологически натиск, за да измъкне самопризнания.
Сталин умира на 5 март 1953 г. след инсулт в дачата си край Москва. Открит е проснат на пода в стаята си, след като никой от прислугата не посмява да влезе дълго време.
Снимка: Profimedia
Въпреки че са повикани лекари, страхът от реакцията на Сталин при евентуално събуждане ги спира да се намесят веднага. След няколко дни страдания, той умира в 21:50 ч. Оставя общество, дълбоко белязано от травми, и система на терор, която продължава да влияе дълго след смъртта му.
Сталиновата репресия се отразява силно и на културата. Художници, писатели и интелектуалци са под постоянен контрол и често са принуждавани да творят само в прослава на режима. Много от тях попадат в ГУЛАГ или са екзекутирани по обвинения в „антиреволюционна дейност“.
Смята се, че по негово време изчезват над 2000 творци и писатели. Цензурата е пълна, а свободното изразяване е практически невъзможно.
Книгите се редактират, за да се премахнат „нежелани“ личности, а снимките се променят, за да бъдат заличени политическите противници на диктатора. Тази целенасочена промяна на историята и културата създава атмосфера на страх и подозрение, характерна за цяло едно поколение съветски граждани.
Личността на Сталин и последствията от неговата власт все още предизвикват оживени спорове. Историческият му отпечатък е толкова дълбок, че влияе на възприятията за власт и общество и днес.
Този период от историята продължава да бъде обект на изследвания и дебати, като влиянието му се усеща и в съвременния свят.
0 Comments