Ерих Фром е един от онези автори, които и днес дават поводи за размисъл. Неговите разсъждения относно човешката психика, свободата и личната отговорност остават изненадващо актуални. Ето мисъл от Фром, която си заслужава да си припомним.
В една от книгите си Фром споделя:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това твърдение наистина е изненадващо точно. Сигурно сте се сблъсквали с хора, които могат да изрекат нещо неуместно, грубо или объркващо – без да покажат и най-малък признак на смущение. Нито се изчервяват, нито се извиняват, нито дори спират за секунда да помислят върху думите си. Изглеждат напълно уверени, сякаш за тях истината е нещо естествено.
Любопитното е, че ако вие започнете да усещате притеснение заради чужди думи или действия, ако изпитате срам на мястото на другия – това вече е знак.
Това най-често означава, че срещу вас стои човек, който няма този важен вътрешен филтър – онова, което отличава емпатичния и осъзнат човек от самоуверения и безкритичен индивид.
Как трябва да реагирате, ако попаднете на такива хора?
Преди всичко – не приемайте казаното от тях твърде лично.
Ето още няколко практични съвета:
Постарайте се да запазите спокойствие. Ако някой се опитва да ви въвлече в конфликт, си представете, че гледате ситуацията отстрани. Глупостта на околните не е ваша грижа. Това не означава да игнорирате напълно ситуацията, но запазете самообладание – то е ценно.
Поставяйте ясни граници. Ако нещо ви е неприятно, не се колебайте да заявите: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в нечий чужд спектакъл.
Не се поддавайте на провокации. Някои хора нарочно търсят емоционална реакция. Ако останете спокойни, ще ги обезоръжите. Просто кажете нещо неутрално като: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и често ентусиазмът им изчезва.
Научете нещо от ситуацията. След подобна среща, попитайте себе си: „Как се оказах в тази ситуация?“ и „Как бих могъл да я избегна следващия път?“. Анализът помага. Може би сте били твърде доверчиви или не сте били достатъчно категорични.
Избягвайте да доказвате нещо на всяка цена. Това е може би най-важното. Има хора, които просто не са способни да поставят под съмнение собствените си убеждения. Нека светът сам им бъде съдия.
Чудите се кое е най-странното?
Често именно тези хора са напълно убедени, че са изключително умни, прозорливи и притежават монопола върху истината.
Нерядко ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато то няма логика или базова учтивост.
Сигурно сте попадали на такива „разбирачи“ в интернет. Те имат мнение по всичко – от политика и астрофизика до възпитание и ядрена физика.
Убедени са, че знаят всичко и че притежават точната рецепта за правилен живот. Спорът с тях е напълно безсмислен – все едно да убеждавате котка, че купичката ѝ не е центърът на света.
Ако в ежедневието ви попадне такъв човек – колега, познат или роднина – не се опитвайте да го „превъзпитате“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре се попитайте: „Какво ми носи този контакт? Не е ли време да го намаля?“
Помнете, че чуждата ограниченост не трябва да се превръща във ваш проблем. Ако човекът срещу вас не изпитва срам за думите и действията си, замислете се – заслужава ли си да отделяте време на такъв човек.
Понякога най-разумното е просто да си тръгнете. Без обяснения, излишни спорове или опити „да отваряте очи“. Както го е формулирал друг мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
Затова, ако се сблъскате с подобен човек – продължете напред. Вашите нерви струват повече.
Понякога това е един от онези житейски уроци, които е добре да си напомняме периодично. Дистанцията понякога е най-добрата реакция.
В крайна сметка, умението да запазим спокойствие и граници често ни спестява излишни разочарования. Понякога простото отдръпване е най-мъдрата стъпка.
0 Comments