Икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) подчертават, че въпреки че намаляването на раздутата държавна администрация се възприема като неотложна стъпка за оздравяване на публичните финанси, процесът е възпрепятстван именно от щедрите обезщетения, които се изплащат при пенсиониране.
Това се оказва сериозно препятствие за реформите – институции като МВР не могат да намалят персонала си, тъй като са длъжни да изплатят значителни еднократни суми на съкратените служители.
Колко тежи този проблем?
Законите, които уреждат публичния сектор в България, предвиждат особено щедри обезщетения в сравнение с останалите европейски държави.
Размери на обезщетенията:
Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, служителите имат право на до 10 месечни заплати при пенсиониране, в зависимост от стажа си.
Законът за МВР (чл. 234) предвижда изплащане на до 20 заплати при излизане в пенсия като бонус.
Това води до значителни финансови затруднения, когато се правят опити за съкращаване на служители.
Потенциални разходи при съкращения:
По консервативни изчисления на ИПИ, ако се използва средната брутна заплата в сектора от близо 1 400 евро, разходите за съкращения стават големи.
Мащаб на съкращениятаМинимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души140 млн. евро
100 хил. души (реално необходим размер)Над 1,5 млрд. евро
Тези изчисления са предпазливи – те не включват допълнителните, по-високи бонуси (като в МВР), нито факта, че много от пенсиониращите се получават по-високи възнаграждения от средните.
България с най-щедра схема в ЕС
В рамките на Европейския съюз няма общ стандарт за високи обезщетения при пенсиониране или освобождаване на персонал.
В около половината държави в Европа такива обезщетения изобщо не съществуват.
Дори там, където се изплащат, сумите са
По думите на икономистите, у нас действа една от най-щедрите схеми за обезщетения в публичната администрация.
Това би имало смисъл само ако държавата разполагаше със стабилни публични финанси и бюджетен излишък, какъвто в момента липсва. Освен това, възнагражденията в частния сектор не са по-високи, така че подобни бонуси не са оправдани като мярка за привличане на кадри.
Как може да се реши проблемът?
ИПИ предлага две основни мерки за справяне със ситуацията, като особено подчертава необходимостта от бърза промяна на режима на обезщетения.
1. Промяна на законите
Премахване на практиката: Най-резултатното решение е напълно да се спре изплащането на високи обезщетения при пенсиониране.
Сериозно ограничаване: Ако това не е възможно, обезщетенията трябва да се сведат до максимум 2-3 заплати.
2. Финансиране на планираните съкращения
Промените в закона ще засягат само новоназначените. За настоящите служители ИПИ съветва:
Да се създаде специален фонд, чрез който да се покрият разходите за намаляване на броя на служителите в публичния сектор.
Разсрочени плащания: Така бюджетът ще бъде натоварен сега, но средствата така или иначе биха били изплатени в следващите години при пенсиониране на служителите.
По този начин държавата ще избегне години наред да плаща заплати за позиции, които могат да се съкратят, и ще може да започне належащата реформа в публичния сектор.
Ясно е, че промяната в системата за обезщетения е от ключово значение за финансовата стабилност и по-ефективна администрация. От взетите сега решения ще зависи как ще изглежда публичният сектор занапред.
В крайна сметка, въпросът с обезщетенията е определящ за бъдещето на публичната администрация. Реалната промяна вероятно няма да е лесна, но е необходима за стабилността на системата.
0 Comments