Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) подчертават, че свиването на раздутата държавна администрация – което често се разглежда като наложително за оздравяване на публичните финанси – на практика е възпрепятствано от щедрата система за обезщетения при пенсиониране.
Този проблем е сред най-сериозните пречки пред реформите – институции като МВР не могат да се разделят със служители, тъй като това би означавало изплащане на еднократни, много високи суми.
Какъв е мащабът на проблема?
Според българското законодателство в публичния сектор се предоставят изключително щедри обезщетения, като това е рядко срещано в Европа.
Размери на обезщетенията:
Законът за държавния служител (чл. 106, ал. 3) позволява изплащане на до 10 месечни заплати, в зависимост от трудовия стаж.
Съгласно Закона за МВР (чл. 234), при пенсиониране служителите получават до 20 заплати като бонус.
Това превръща съкращенията в изключително скъпа стъпка за бюджета.
Какви биха били разходите?
Изчисления на ИПИ сочат, че при средна брутна заплата в публичния сектор от около 1 400 евро, разходите за съкращения са значителни.
Мащаб на съкращениятаМинимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души140 млн. евро
100 хил. души (реално необходим размер)Над 1,5 млрд. евро
Важно е да се отбележи, че тези оценки са предпазливи – в тях не са включени специални, по-високи бонуси като тези в МВР, нито факта, че пенсиониращите се често взимат над средната заплата.
България и обезщетенията в Европа
В рамките на Европейския съюз няма общ стандарт за високи обезщетения при пенсиониране или освобождаване на служители.
В около половината европейски страни не съществуват такива практики.
Където все пак се изплащат обезщетения, те са значително по-ниски.
Експертите посочват, че България има една от най-щедрите системи за обезщетения в публичния сектор.
Подобни практики биха били оправдани само при наличието на стабилни публични финанси и бюджетен излишък, какъвто в момента липсва. Освен това, възнагражденията в частния сектор не са по-високи, така че няма причина държавата да предлага такива бонуси за да привлича кадри.
Какви са възможните решения?
ИПИ предлага две основни стъпки за справяне със ситуацията, като изтъква нуждата от спешна промяна в режима на обезщетения.
1. Промяна в законите
Прекратяване на практиката: Най-доброто решение е пълното премахване на високите обезщетения при пенсиониране.
Съществено намаляване: Ако това не е възможно, обезщетенията трябва да се сведат до минимум, например до 2-3 заплати максимум.
2. Финансиране на текущите съкращения
Законодателните промени биха засегнали само новоназначените служители. За вече назначените по действащите правила, ИПИ предлага следното:
Да се създаде специален фонд, който да поеме разходите за намаляване на броя на заетите в публичния сектор.
Изтеглени плащания: Така натоварването върху бюджета ще бъде сега, но тези разходи така или иначе щяха да бъдат направени през следващите години, когато служителите се пенсионират.
Този подход ще позволи държавата да спре да плаща заплати за ненужни позиции и да започне реформата в публичната администрация.
В заключение, преразглеждането на системата за обезщетения е от съществено значение за финансова стабилност и по-ефективна администрация. Решенията, които се приемат днес, ще определят облика на публичния сектор в бъдеще.
Проблемът с обезщетенията в публичния сектор е многопластов и изисква внимателно балансирани промени. Практическите стъпки, предложени от ИПИ, очертават възможни посоки за реформа.
0 Comments