Партньорът ми е разказвал как като дете често е долавял шепот и гласове в една от стаите вечер. Един ден, воден от любопитство, влязъл там и някой го ударил толкова силно по гърба, че изгубил съзнание. Когато дошъл на себе си, по гърба му се виждала огромна следа, напомняща драскотина от едри лапи, която още стои. Наистина не е за подценяване.
Десетилетие след като котката ми почина, все продължавах да чувам мяукането й. Мислех, че си внушавам. Имахме ритуал: тя ме викаше, аз казвах „Клайд!“, и тя идваше да се гушкаме. Веднъж чух мяукане, сякаш котката беше наблизо. След това прозвуча моят глас, който извика „Клайд!“, сякаш идваше отдалеч. Това се повтори няколко пъти и беше толкова смущаващо, че предпочетох да се прибера вътре.
Съпругът ми почина осем дни преди да се роди дъщеря ни. Тогава синът ни беше на пет години. Когато споделях това с приятел, синът ми каза, че баща му е идвал всеки ден в училището им за цели седем години, докато един ден изведнъж не спрял и никой не го видял повече.
Децата ми описваха този човек точно като баща си – не само по външен вид, но и по държание. Дъщеря ми също даде същото описание. До ден днешен не мога да си обясня кой е бил, след като баща им вече го нямаше.
Имаше едно момиче, влюбено в мен, но аз не споделях чувствата й. Извън училище не мислех за нея, но един ден през лятото се оказа, че се е преместила точно срещу нашия вход.
Никога не бях давал адреса си. Поздравих нейното семейство и съседите – просто от учтивост. Майка й ми каза, че момичето само настояло да се премести там. Не зная дали е било случайно или умишлено, но в голям град изглежда малко вероятно да е просто съвпадение.
На 15 години, докато бях сам вкъщи, чух смях и тичане на дете по твърдия под. Къщата беше на един етаж, с килими навсякъде, освен в кухнята.
Една лятна нощ, още ученик, заспах с отворен прозорец. Около 3 през нощта се събудих от дълго свирене на автомобил. Между съня и будността, не успях да разбера откъде идва. После чух жена да вика: „Някой, моля, помогнете!“
Веднага отидох при майка ми и я помолих да звънне на 911. Тя се обади и до няколко минути пристигнаха полицаи, които претърсиха района с фенерчета, но не откриха нищо и си тръгнаха. На следващия ден питахме съседите, но никой не бе чул или видял нещо необичайно.
Това преживяване все още ме плаши.
Докато пътувах с метрото в Лондон, седеше срещу мен мъж с ярка, шарена тениска. Следях го с поглед, а когато слязох на моята спирка, той остана във вагона. Докато се качвах на ескалатора, го видях на обратния ескалатор, идващ отвън.
Това беше невъзможно, тъй като го оставих във влака. Това наистина ме изплаши.
Сънувах, че имаме три деца – всичко беше мило, докато не изчезнаха, както при Танос. Събудих се с странно усещане.
Само седмица по-късно разбрах, че съм бременна с тризнаци. Едното бебе се изгуби при спонтанен аборт, второто не оцеля, а третото се наложи да бъде премахнато по медицински причини, за да спасят мен.
Това беше най-страшното чувство, което съм изпитвала.
Когато бях на 15, родителите ми бяха извън града за уикенда. Докато спях, ме събудиха странни гласове. Слязох долу и видях телевизора на макс с „бял шум“, радиото включено на нощно предаване, печката работеше, а хладилникът бе отворен. Всички прозорци и врати си оставаха заключени.
Не мигнах през нощта, а обяснение така и не намерих.
Като дете лежах на пода в стаята си с отворена врата, докато родителите ми гледаха телевизия в хола към 1 часа сутринта.
Опитах се да стана за тоалетната, но сякаш наблюдавах как го правя, без да помръдна наистина. След няколко опита разбрах, че не се движа. Бях напълно блокиран – не можех нито да говоря, нито да се движа, нито да извикам родителите си. Усетих, че нещо ми е отнело душата и ме държи на място. Заплаках едва когато баща ми ме вдигна и ме сложи в леглото.
Когато бях на седем, живеехме в къща, чийто предишен собственик беше починал. Родителите ми не се притесняваха, защото не вярваха в паранормалното и не очакваха нищо странно.
Моята стая винаги беше най-студената. Една нощ се събудих и видях блед мъж, който се протягаше към мен от края на леглото. Не можах да извикам, толкова бях изплашена – вероятно съм припаднала, защото следващото, което помня, беше сутринта.
Никога не казах на родителите си от страх да не ме помислят за луда, но още помня лицето му много ясно.
Преди време в края на един разсадник имаше изоставена стара къща. Чухме, че там ще има парти. Един ден с приятел и неговата приятелка тръгнахме натам с храна, осветявани само от луната.
Колкото повече се доближавахме, толкова по-силно започваха да квакат жабите – накрая хиляди от тях надаваха такъв шум, че не се чуваше нищо друго, все едно ни предупреждаваха да не стъпваме в тъмната стъклена къща.
В крайна сметка не рискувахме – върнахме се с храната вкъщи, където беше по-безопасно.
Партньорът ми споделяше, че като дете често е чувал шепот и разговори през нощта в една от стаите. Влязъл да провери и някой го ударил силно по гърба, което го накарало да припадне.
Когато се съвзел, видял на гърба си голяма драскотина, наподобяваща следи от масивни лапи, която все още се забелязва. Много плашещо.
Съпругът ми ми изпрати съобщение, че ще се върне два дни по-рано от командировката. В понеделник се прибра и се извини, че не ме е предупредил за по-ранното си прибиране. Отвърнах: „Какво имаш предвид? Получих съобщението ти!“ Взех телефона, за да му го покажа, и двамата се вцепенихме. Открихме още едно съобщение: „Увери се, че винаги държиш телефона си до себе си, където и да отидеш; никога не знаеш кой може да си поиграе с него!“ Бяхме объркани, решихме, че вероятно колега се шегува. Но после видяхме, че съобщението било изпратено само час преди това, а съпругът ми е бил сам в колата. Не разбрахме кой ги е изпратил, но поне оттогава не сме получавали други.
Тези истории стоят на ръба между действителността и необяснимото. Макар не всичко да има логично обяснение, спомените остават завинаги.
Понякога границата между реалност и мистерия е по-тънка, отколкото предполагаме. Човешкото съзнание помни странното дълго след като то се случи.
0 Comments