Когато съпругът ми ме напусна, дъщеря ми беше тази, от която черпех сили, за да продължа напред

Докато приготвях празничния обяд, в кухнята влезе съпругът ми и внезапно заяви, че ме напуска.Помислих, че се шегува и весело се засмях. Очаквахме съседите, затова го помолих да спре с майтапите и да подготви барбекюто в двора. Вместо това Цветин се обърна, погледна ме в лицето и каза: “ Гергана, изглежда не ме разбра! Напускам те, за да живея с жената, която обичам.“ Казаното бавно достигна до ума ми и от силния шок ми призля. Всъщност нека ви разкажа как се стигна дотук. Преди една година съпругът ми загуби работата си. Известно време беше безработен и почти загуби надежда, когато неочаквано известна фирма му предложиха оферта за нова длъжност, но в другия край на страната. Тъй като не бяхме сигурни дали и кога ще има шанс за по-добра възможност, решихме да се преместим. Наложи се да напусна работата си и да продадем къщата. И двамата гледахме на промяната като на освежаваща авантюра.

За съжаление ни предстоеше изключително труден период. Наложи се да се борим с ипотека и заем. Всичко в живота ни беше ново – работни места, детската градина, нов дом и съвсем различна общност. С времето нещата започнаха да се подреждат и социалният ни живот се подобри. С Цветин дори се радвахме, че напуснахме провинцията и сега сме жители на големия град. И ето че няколко месеца по-късно съпругът ми ме изненада с неприятната новина, че ме напуска: без предупреждение, без да го обсъдим или да ми даде нормално обяснение. Сега като си помисля, той прекарваше много време пред компютъра, но нали беше програмист, не се усъмних, че има нещо нередно. Сексуалният ни живот също се промени и все по-често си лягахме в отделни легла. Да, имаше признаци, че в живота му има друга жена, ала те бяха неясни, а аз бях твърде заета да ги разпозная. Най-неприятното е, че докато се опитвах да се справя с обстановка, мъжът ми си е намерил любовница.

Кой нормален човек би подложил близките си на толкова голяма промяна, за да ги зареже месеци по-късно? За една нощ станах самотна майка с ипотека, която живееше в чужд град, без семейство и близки, които да ме подкрепят. Първоначално бях парализирана от страх, ето защо през първите няколко седмици се съсредоточих само върху дъщеря си. Ставах рано сутрин и си обещавах, че ще направя всичко, за да се справим с проблемите. Ходех на работа, грижех се за момиченцето си, приготвях ястия и планирах задачите за деня. Вечер плачех, преди да заспя. Бях бясна на Цветин. Но с времето започнах да се примирявам с новото положение и събрах смелост да призная пред хората, че съпругът ми ме напусна заради друга жена. Знаете ли, в този момент разбрах, че не съм сама. Много от съседите ми оказаха помощ. Оттогава изминаха 15 години. Отново се омъжих, но сега бракът ми е щастлив. Дъщеря ми вече е на 17 години и е спортист със стипендия. Гордея с нея. Тя беше моята опора и от нея черпех сили, за да продължа напред.

Източник: lichna-drama