Родопите завладяват умовете на хората още в дълбока древност. Планината пази следи от тракийски светилища, антични градове, средновековни крепости, християнски и мюсюлмански религиозни храмове.
Пещерата Утроба се превърна в един от най-посещаваните археологически обекти в Източните Родопи след Перперикон и Татул. До храма на Богинята майка има изградена екопътека с беседки и специално направен навес, където посетителите могат да приготвят храна. Всеки посетил феномена край с. Ненково, на 20 км от Кърджали, смята, че мястото е магично.
По думите на проф.Николай Овчаров, проучвал през 2001г. за първи път мегалитния паметник, усещането е, че влизаш в утроба с космически размери. Храмът е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Човешката ръка я е издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матка. Над входа е оформен процеп, през който ежедневно прониква слънчев лъч. Неговата проекция на пода има очертания на фалос, а дължината му зависи от височината на слънцето. Мистичното оплождане на Богинята майка от космическия слънчев фалос е почитано ежегодно в продължение на 2500 години, от края на бронзовата епоха до покръстването. За древните траки благодарение на този любовен акт животът на Земята се възраждал отново и отново по безспирния си кръговрат. Ритуалите са се изпълнявали през февруари, когато е ниско слънцето. Тогава лъчът достига 22 м и се проектира до олтара, за да оплоди Богинята майка.
С това символично се е слагало начало на новата година, а празникът е придружаван с много танци и вино.
Спалеолозите обясняват, че пещерата е като огромна фуния, има ефекта на мегафон. Ако вътре падне предмет, куче или друго животно се обади, звукът се чува много надалеч, някои казват, че до няколко километра. Затова хората нарекли мястото Танкардък кая – Гърмящата скала или Ехтящия камък, защото имало „шум в камъка“.
Според руските метафизици, изследвали пещерата, от нея се излъчват електромагнитни вълни, които влияят на нервните възли и окончания в гръбначния стълб и по този начин създават в тялото нова енергия. В някои от предположенията на метафизиците дори се казва, че престоят в пещерата може да развие свръхспособности при хората като телепатия или самолечение. Те предполагат, че навярно заради енергийните вибрации древните траки са използвали пещерата за лечение, провеждайки някакви специални ритуали.
„Провиралото“ при село Лиляч помага за бебе
Десетки туристи, природолюбители, или просто любопитни хора, посещават кюстендилското с. Лиляч. Събират се при скалните образувания, намиращи се при църквата „Св. Георги Победоносец“. Правят и събори. Изобилстват легендите за строежа на църквата, както и за „провиралката“ и чудесата, които се случват на това място. Предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище и че се усеща някаква енергийна мощ и до днес. Мястото е свято по своему и прeдизвиква интерес – вече сред все повече хора от цяла България.
Преданието за „провиралката“ е простичко. Минаването през цепнатината лекува от безплодие. Жените, които отиват там, трябва да вярват, казват местните. В ранни зори от 5 до 10 май се отива при скалите. Трябва да бъде намерено момче неженено и да бъде избрано за побратим. Майката на младата жена трябва да приготви дар за побратима – нещо бяло. Когато вече са при скалите, първи минава побратимът и след това младата жена. Побратимът се дарява с дар и се захранват всички с питка за здраве. Палят се свещи в църквата. Ритуалът може да бъде правен и за здраве срещу всички големи християнски празници и чудото се случвало – жената зачевала.
Много популярни сред туристите са и трите места на св. Иван Рилски в региона, които през последните години събират хиляди туристи целогодишно – гробът (пещерата) на св.Иван Рилски – на около 5 км на изток от Рилската света обител, пещерата над родното село на светеца – Скрино, и друга трета пещера – в местността Светата вода, на 5 км северно от селцето Гърбино над река Струма и при Земенския пролом.
Константин и Елена имали скални дворци край Враца
Божият мост – уникално скално творение в Западния Предбалкан, между врачанските села Лиляче и Чирен, пази легендата за цар Константин и царица Елена. Образуванието е част от карстова пещера, образувана от подземния път на Лиляшка река. С течение на времето таванът на места се срутил и се открила пещерна зала. Така се образувал скалният мост – огромна скална арка, с дължина 125 м над старото легло на реката, като се оформила проходна пещера с три входа. В най-тясната част се образувало езерце. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания – скални колони, кубета, ниши. В древността Божият мост е използван като естествен мост, за което свидетелстват и останките от антична и средновековна крепост, намиращи се до него.
Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легендите и преданията за цар Константин и царица Елена. Живели те някога в този край сред недостъпните скали и пещери, с разкошни „царски“ зали. Неслучайно на това място е срещала златния изгрев, според легендата, царицата.
Имената на цар Константин и царица Елена се свързват и с друга природна забележителност във Врачанския балкан – Баните – две пещери, разположени в скалите срещу Алпийския дом край Враца. Старите врачани разказват, че тук царските чеда – чудно хубави девойки се къпели в бистрите пещерни извори и посрещали „чисти“ на високите скали първите слънчеви лъчи… Колесницата, Кочиите или Крал-баир е местност във Врачанския балкан. Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, според други – колесницата на цар Константин и царица Елена. Местността се намира срещу Баните.
Дяволският мост на Арда – най-опасното място след залез слънце
В почти всички общини в Източните Родопи има запазени стари мостове. Местните ги наричат римски, но те са строени по–късно през XV-XVII в. Сред най-известните е този, който се намира на 5-7 км от Ардино.
Дълги години хората успявали да преминат Арда по огромните канари, довлечени от нея на най-тясното място до село Дядовци. Местните от векове казват, че точно този мост над река Арда е най-опасното място след залез слънце в Родопите. Според легендите в скалите наблизо ясно се вижда отпечатък от крака на дявола и този факт дава народното название на мястото – Дяволски мост. Турците в района го наричат „Шейтан кюрпи“. Родопчаните са убедени, че по тъмно злите сили властват над божествено красивото място.
Историята разказва още, че мостът е построен преди повече от 500 години, още по османско време. Здравината му местните обясняват с факта, че в него е вградена сянката на млада невеста. Тя носела храна на майстора, който го правил -Уста Димитър от Неделино. Скоро след края на строежа момичето починало. Други обаче са категорични в по-жестоката истина – че майсторът е вградил сянката на собствената си съпруга, за да остане мостът здрав за векове. Но загадките не спират дотук. Върху един от ключовите камъни в централния свод специалисти са открили гравиран хексагон, т.нар. Печат на Соломон. Това кара археолозите да предполагат, че има връзка между моста и светилищата в Родопите.
Баба Вида и сестрите й с мъже прахосници и убийство от любов
Съвременният турист иска да чуе нещо по-приятно, непознато и любопитно за обекта, който му показваме. Затова на помощ ни идват легендите, които са едни от още неизучените магии на Северозапада, казва археолъгът от видинския исторически музей Ваня Ставрева, която често води посетители из крепостта „Баба Вида“.
Легендата разказва за три сестри, дъщери на богат болярин. Вида била най-голямата, другите две били Кула и Гъмза. Преди да си отиде от белия свят, баща им разделил имането си между трите си пораснали момичета. На Вида дал земите около днешния Видин, на Кула – тези около град Кула, а на Гъмза – около Гъмзиград, днес селище в Сърбия, близо до границата с България. Двете по-малки дъщери създали семейства с мъже-прахосници, с които разпилели бащиното имане. Успели да създадат малки крепости с градове, които взели техните имена. Те същестувват и до днес – Кула и Гъмзиград. Но малки и малко известни.
Първата дъщеря Вида изградила крепост и заживяла в нея. Тя не се омъжила, защото съзнавала мисията си с тази крепост да пази бащините земи от врагове и нашественици. Влюбила се била в архитекта, който строил крепостта, но за да не се излъже и заживее с него, наредила да го убият. Така самотно дочакала старините си. Станала известна с битките за защита на крепостта. Народът започнал да я нарича баба Вида, на нейното име нарекъл и града, който израснал около крепостта.
В днешно време трите сестри са изобразени на стени на жилищни сгради във Видин, а доскоро имаха и фонтан. Известен като „Трите грации“, но посветен на Вида, Кула и Гъмза. Намираше се в центъра на Видин и от дни е само спомен. Общината го разруши заради изпълнение на нов проект за промяна на централното градско пространство.
Източник: Кмета
0 Comments