Доктор Неделя Щонова за оздравяването на душата

Д-р Неделя Щонова:

Хората лъжат.

Казвам го без патос и без драма.

Измислят си светове, емоции и чувства.

Придават си важност с помощта на думите.

Носят маски, станаха фалшиви.

Наскоро, след тежка раздяла, една приятелка ми каза:

– Мисля, че ме е лъгал през цялото време.

Това не ме изненада, напротив.

Част от нещата е.

Реагирах спокойно.

Не се ядосах, не се изумих.

Щях да съм изненада, ако е бил искрен.

Това днес го няма.

И така е не само във връзките между мъж и жена, а във всичко.

Хората са ловки в това да ти завъртят главата.

Искреността е друго нещо.

Тя е за червената книга.

Хванала е прах.

Хората не я практикуват, защото с нея предприемат твърде голям риск.

Така има вероятност да чуеш неща, които може да не ти харесат.

Така няма да имат власт над теб, защото ще са прекалено съблечени.

Голотата е неудобна.

Плашеща.

Скъпите дрехи и лъжата си приличат.

И двете служат за заблуда до време.

Запълват, придават важност, но до време.

След това овехтяват.

Износват се.

Остава пусто.

Само човек, който е сигурен в себе си, може да си позволи да бъде искрен.

И undone…

Когато се научим да се срещаме и разделяме красиво… и с хората по пътя си, и с живота, и с материалните неща… когато приемем спокойно и честно дори… трудните диагнози…
дори неизбежното… ще сме малко по-близо до душата си.

Когато сме близо до душата си, винаги сме по-спокойни.

Винаги…

По-искрени.

Всичко започва от искрената ни връзка със самите себе си.

Когато това отсъства, губим ориентир, емоционалният ни компас откача.

В човешките отношения има твърде много поза, желание за притежание и твърде малко искреност.

Твърде много удобна дистанция и твърде малко смелост да изричаме истината.

Твърде много излишна любезност.

Искреността е леко плашеща, защото е истинска.

А истинските неща днес…
съвсем не са чак толкова много.

Самоинквизираме се с лицемерие.

Опиянени сме да съдим,
отмъщаваме, притежаваме.

Трудно прощаваме.

А това разболява.

Страхуваме се от промените.

Канонизираме навици,
представи, поведения.

Искреността е твърде красива, за да се опише с думи.

Леко плашеща,
но… наистина,
неземно красива!

Източник: Lentata