Българи в чужбина: Родината на човек е там, където той живее

Г-жо Янчева, работите като джипи в Германия. Германското джипи припокрива ли се с джипито в България в професионално отношение?

– Би следвало, но не е точно така. И в Германия, и в България джипито е фамилен лекар, нещо като домашен приятел. Той първо обслужва при нужда пациентите си, а и намалява възможностите им за рискови ситуации. Първата разлика е, че в Германия има лекари, а не доктори. В България всеки лекар  поставя пред името си двете букви ,,д“ и ,,р“ с тиренце помежду им. В Германия званието „доктор“ е научно и се дава в различни области на науката, културата, включително и в медицината, но след защита на трудове. Все ми се струва, че има нещо извън необходимостите при нашенското одокторяване. Но това касае примерно и инженерите, архитектите, които също изписват по нещо пред имената си, и се чудя с какво превишават примерно педагозите, агрономите, които си остават в света на скромностите. Но това всъщност няма значение, важното е всеки да е стъпил на професионалното си ниво.

В Германия титулуваните вече като доктори по медицина ползват ли се с някакви преференции?

– О, не. Докторството е само за почит. Плащанията за труд са в оценка, зависеща от заеманата длъжност, обем на работа, квалификация.

Какво е заплащането на медиците в Германия?

– И в Германия зависи в известна степен от трудовия стаж, специалността, мястото на работа, длъжността. Там от значение е и степента на практикуване, а не на учение. Още от университетите се набляга повече на практическите придобивания на умения, а не на теоретичното усвояване на материалите. Един лекар в който и да е университет от шестте и половина години учение повече от две години прекарва в практически занимания и това му дава възможност, когато напусне студентската скамейка, да е подготвен и за индивидуална работа.

До какви трудови възнаграждения се стига?

– Лекарите с малък стаж вземат месечно от 3 до 4 хиляди евро. С увеличение на стажа могат да получават и по още около хиляда евро. Нагоре в йерархията растат и заплатите, но в зависимост от длъжностите. Завеждащ отделение в болницата може да взема и от 7 хиляди евро нагоре, а пък началниците на болници  и други най-престижни длъжности – още повече, но те са доказани водещи специалисти. Тъй като съм завършила и за медицинска сестра, ще добавя и за възнагражденията на сестрите. В Германия минимумът е към 2,500 евро. Ще отбележа обаче и това, че се и работи. Работното време на джипи примерно е от 8 до 17 часа. Но рядко може да напусне кабинета преди 18 часа. Освен това в извънработното време всяко джипи извършва планирани и непланирани посещения по домовете.

Джипи популярна професия ли е в Германия?

– Да, и то много. Джипито е лице, ползващо се с пълно доверие. При него се отива не само при нужда, широко е застъпена профилактиката като възможност за предотвратяване на заболявания. Джипито е съветник по всякакви проблеми и не може да бъде такова, ако не притежава своя лаборатория. Всяко джипи в Германия осъществява почти всички видове изследвания и веднага може да прецени необходимостите от лечение или профилактика. За съжаление в България това не е същото.

Ползват ли намаления пациентите при покупка на лекарства  по рецепти?

– Намаления в плащанията ли? Не, няма намаления, защото лекарствата по издадени рецепти на здравноосигурените лица са безплатни. Плащат се някои свободни лекарства – примерно аспирин, за който не се иска рецепта. Доколкото знам, в България в най-честите случаи Националната здравна каса поема не повече от 15 до 30 процента, но в Германия това отдавна не е така.

Какво ви насочи към медицината, и по-точно в Германия?

– Винаги съм имала развито чувство на състрадателност, а състрадателността е нещо, от което се нуждаят много хора. Това чувство силно се разви у мен, докато учех в Полувисшия институт за медицински сестри в Благоевград. А за Германия стана малко случайно. Исках да уча тук, но се получи, както е в пословицата – „всяко зло за добро“. Кандидатствах хуманна медицина в университетите във Варна, Пловдив, Стара Загора, СУ „Св. Кл. Охридски“ и никъде не се получи. На изпит в София бях с майка ми – Цветанка. Пред университета мама се разговори с други родители, които й казаха, че в Германия университетите приемат без изпит, че там лесно се влиза, но се излиза трудно и с доказване. И така се оказа. В германските университети на втората година има държавни проверки, не ги ли издържиш – напускаш. Цедката е още по-голяма в края след шестте и половина години следване. Та като не стана у нас, кандидатствах в Германия. Приеха ме в университетите в Дрезден, Магдебург, Есен. Влязох в университета на Магдебург „Ото фон Гюрике“. След 2 години се прехвърлих във Франкфурт на Майн – в университета „Йохан Волфганг Гьоте“, и там завърших.

Разкажете нещо за града, в който живеете.

– Той е голям, но сравнително тих, спокоен, уравновесен. Добре е устроен и битово, спазва се установеният ред, никой никому не се опитва да пречи. Там на лекаря, на полицая се гледа като на свой човек, на човек, на когото може да се цовериш. В града има и много богати, има и бедни, но гладни сигурно няма.

Какво правите в почивните дни?

– Ами най-често сьс съпруга ми Франк сме на излети. Край града има планина, казва се Таунис. Не е величествена като нашата Пирин, но е осеяна с пътища, заведения, чисти поляни. Наистина е място за отмора и вдъхновения. Германците са цивилизован народ и всички знаем, че обичат реда, а в реда се включва и чистотата. Пък и как няма да държат чисто, полицаят хване ли някого дори за хвърлен на улицата фас от цигара, веднага реже квитанция от 20 евро глоба. И там прошка при провинения няма.

Семейството ви вече е с две дъщерички – Лорин и Анна. Ще научат ли български език?

– Вече учат. Сега са на гости при баба и дядо им в Кресна и все ще научат по нещо. Пък и аз не ги оставям.

Има ли в Германия детски надбавки или плащания за гледане на деца?

– Да. Детските надбавки за месец до второ дете са по 180 евро, а оттам нагоре отиват на 250 евро и получаваш заплата, ако гледаш детето си. За Анна, която е още твърде малка, сега у дома се грижи съпругът ми Франк.

Не ви ли е мъчно за родината?

– Е, има малко носталгия. Мисля обаче, че родината на човек е тази, в която живее и работи. Пък и в България май нещата не вървят на добре. Ето ме на гости в Кресна, но не се радвам особено, защото не виждам спокойни, а само угрижени хора. Всеки като че нещо е уплашен. Пък и градчето се е стопило – доколкото разбрах, от 5000 души са останали към 3000. Липсата на перспектива гони младите хора и дано и те като мен си намерят исканата съдба, макар и другаде. Пък и светът става все по-достъпен и близък. Днес съм във Франкфурт на Майн, ама ако родителите ми звъннат по телефона, че им е много домъчняло, колко му е да хвана самолет до София. Просто за ден става.

Източник: bg-voice