Всичко започна заради едно малко петно. Обикновено, лепкаво петънце от кафе върху бюрото на Мартин – не масивното дъбово бюро в офиса му в центъра, където управляваше успешния си строителен бизнес, а по-малкото, стилно орехово бюро у дома. Лилия въздъхна – Мартин все забравяше да ползва подложка за чашата си.
Тя грабна влажна кърпа от кухнята – просторна, залята от светлина стая, която сама бе проектирала – и започна да търка. Бяха женени осем години: години на уют, общи шеги и спокойствие, подкрепено от кариерния възход на Мартин. Той беше енергичен, харизматичен, винаги във фокуса на събитията. Тя беше по-умерена, по-тиха. Преди появата на Алекс беше перспективен архитект. След като се роди той, без много колебание заряза чертожната дъска, за да се отдаде изцяло на детето. Мартин настояваше за това. „Ти заслужаваш почивка, любов. Аз ще се погрижа за всичко.“
И така и стана. Живееха в къща, която повечето хора виждат само по списанията. В гаража имаше две лъскави коли. Алекс учеше в най-доброто частно училище. Лилия никога не се тревожеше за финанси. Домът бе техен, макар и с голяма ипотека, но Мартин винаги се шегуваше с това. „Дългът е просто инструмент за богатите, Лили.“
Докато търкаше петното, кърпата леко закачи мишката на лаптопа му. Екранът светна, излизайки от режим на заспиване. Мартин почти никога не заключваше компютъра си вкъщи. „Нямам тайни от теб,“ казваше с онази обезоръжаваща усмивка.
Тя посегна да изключи монитора, но нещо я спря – видя отворен браузър, сведен в лентата долу. Логото не ѝ беше познато: стилизирано сърце, преплетено със знака за безкрайност. От любопитство кликна.
Тогава светът ѝ се преобърна.
Не беше новинарски сайт или бизнес портал. Оказа се модерна, лъскава платформа за запознанства. „Срещни съдбата си“, гласи банерът. „Само за успешни и сериозни хора.“
Сърцето ѝ започна да бие толкова силно, че заглуши тиктакането на часовника. Това трябваше да е грешка. Дали не правеше някакво проучване? Може би някой приятел го бе помолил за услуга?
Но в ъгъла светеше икона на профил със снимка.
Тя кликна.
Оказа се Мартин – снимка от миналото лято, от ваканцията им на яхта. С ленена риза, косата му разрошена, а очите се смееха към слънцето – фотос, който тя самата бе направила.
Под снимката пишеше: „М. Вълк.“ Имаше и описание.
„Вдовец. Успешен предприемач, търсещ да открие отново любовта след трагична загуба. Ценя честността, амбицията и искрата в очите. Животът е твърде кратък, за да бъдем сами.“
В стомаха на Лилия се настани студена тежест.
Вдовец.
Трагична загуба.
Чете написаното отново и отново, но смисълът не се променяше. За всички в този сайт, за всяка жена, която би попаднала на този профил, Лилия беше мъртва.
Тя се отпусна на стола му, усещайки аромата на скъпия му парфюм. Първото ѝ желание беше да повърне. След това искаше да вземе тежкия кристален държач за хартия и да строши екрана. После ѝ хрумна да събуди Алекс и да избяга.
Но къде? Всичко беше на Мартин – къщата, парите, колите. Дори начинът ѝ на живот беше изграден от него.
Тя затвори лаптопа с едно сухо, тихо щракване. Не, нямаше да крещи, нито да се разкрещи. Не сега. Той вече я беше „погребал“. А мъртвите не викат. Мъртвите… планират.
Ръцете ѝ трепереха, но умът ѝ – този архитектски, аналитичен мозък, свикнал да решава сложни задачи – започна да работи. Върна се в кухнята, наля си чаша вода и се опита да се събере. Той я беше подценил. Смятал я бе за толкова маловажна, че просто я беше „изтрил“ онлайн.
Тя извади своя лаптоп. Отвори браузъра и започна да си прави профил в същия сайт.
Трябваше ѝ име. Нещо, което да привлече вниманието му. Той търсеше „искра“. Добре. Щеше да я получи.
Избра снимка – не своя, а образ на жена, която Лилия никога не е била: дръзка, леко провокативна, с тъмна коса и очи. Кадър от анонимен фотосток.
Кръсти се „Искра“.
В описанието написа: „Независима. Не търся усложнения, а истинска връзка. Впечатли ме.“
Регистрацията и верификацията ѝ отнеха близо час. После го откри. „М. Вълк.“ Пръстът ѝ се задържа над „Изпрати съобщение“.
Кликна.
„Здравей, Вълчо. Изглеждаш така, сякаш имаш история за разказване.“
Почти веднага получи отговор, сякаш я е очаквал.
„Здравей, Искра. Историята ми е тъжна. Жена ми почина преди година. Беше… всичко за мен. Сега се опитвам да продължа напред.“
Лилия усети вълна от отвращение. В офиса си, на десет километра разстояние, той пишеше на „Искра“, докато жена му, която уж е „всичко за него“, чистеше петна от кафето му.
Тя продължи да флиртува. Чувството беше неприятно, но и някак опияняващо – този път тя държеше контрола. Той й се разкриваше, говореше за бизнеса, за „самотата на върха“, за нуждата някой да го „разбира“.
„Жена ми,“ написа той след малко, „тя беше прекрасна, но не разбираше напрежението. Не разбираше амбицията. Беше… проста душа.“
„Мъртва“ и „проста душа“. Лилия затвори лаптопа. Гаденето бе изместено от леден гняв. Това не беше просто изневяра. Това беше опит за заличаване на цялата ѝ същност.
Не го потърси същата вечер, нито на следващата. Продължи да играе ролята на перфектната съпруга – усмихната, грижовна, внимателна. А през деня, когато Алекс беше на училище, тя беше „Искра“, изваждайки всяка негова лъжа и фантазия.
Паралелно започна да планира – хладнокръвно и методично. Свърза се с адвокатска кантора, специализирана в бракоразводни дела с големи суми. Насрочи консултация за следващата седмица. Тайно прегледа финансовите им документи, правеше копия, документираше всичко важно.
Дните минаваха в напрежение, сякаш живееше два живота. В единия беше любяща съпруга в луксозен дом. В другия – „Искра“, която събира улики и подготвя стратегия за развод.
Седмица след откритието, след още един разгорещен чат с „М. Вълк“, в който той я канеше на среща, входната врата се отвори по-рано от обикновено.
Мартин се прибра. Лицето му беше необичайно сиво и напрегнато. Не поздрави Алекс, който играеше наблизо, а веднага се обърна към Лилия. Тя усети как кръвта ѝ изстива.
Дали беше разбрал за „Искра“? Или за адвоката?
Той свали сакото си и го метна на стола, без да сваля поглед от нея. Погледът беше различен – студен и изчислителен.
Лилия остана на място.
Той се приближи към нея. За миг сърцето ѝ спря.
„Лилия,“ каза той с равен, заплашителен тон. „Ти ще…“
Глава 2
Дъхът ѝ секна. Времето се проточи. Алекс погледна нагоре, усетил напрежението.
„Мамо?“
Мартин не реагира. Продължи да я гледа втренчено, а гласът му стана по-тих, почти признателен. „Ти ще… трябва да седнеш.“
Не викаше, не обвиняваше. Изглеждаше пречупен.
Лилия се отпусна на дивана, краката ѝ омекнали. Всички сценарии – за „Искра“, за адвоката – се разпиляха. Явно ставаше дума за нещо друго.
„Какво има, Мартин? Плашиш ме.“
Той прокара ръце през косата си – жест, който правеше само в краен случай. „Бизнесът,“ промълви той. „Всичко. Всичко се срина.“
Тя премигна. „Какво? Но… проектът за новия комплекс – нали беше…“
„Проектът е мъртъв,“ прекъсна я той. „Главният инвеститор се отказа. Днес. Без никакво предупреждение. Имаме неустойки, които…“ Поклати глава, сякаш не можеше да изрече сумата. „Свършено е, Лили. Напълно.“
Лилия се опита да осмисли новината. За Мартин строителният бизнес не беше просто работа – това бе целият му свят.
„Но… винаги си бил внимателен. Нали имаме спестявания?“
Мартин се изсмя горчиво. „Спестявания? Всичко хвърлих обратно. Всеки лев вложих в този проект. Кредитите… са огромни. Взех втори заем върху къщата.“
Този път тя се разтрепери. „Втори заем? Без да ми кажеш?“
„Исках да те предпазя!“ извика, след което смекчи тона заради Алекс. „Мислех, че ще се справя. Мислех, че ще е големият ни пробив. Стоян… партньорът ми… той ме убеди, че е сигурно.“
Стоян. Лилия никога не беше имала доверие на този човек – прекалено лъчезарен и пресметлив.
„Мартин,“ опита се да запази самообладание тя, „колко е зле?“
Той я погледна отчаяно. „Много е зле. Можем да изгубим къщата. Всичко.“
В този момент Лилия видя пред себе си не „М. Вълк“, а уплашен човек, чийто свят се разпада. Почувства нещо неочаквано – съжаление.
В следващите часове той ѝ разказа всичко – за рисковите инвестиции, растящите дългове и отчаяните решения. Жонглирал е с кредити, прехвърлял плащания, залагал всичко на една карта.
А тя през това време беше подготвяла развод. Беше наела адвокат, за да вземе половината… от какво? От дългове?
Щом Алекс заспа, двамата останаха в тъмната всекидневна.
„Ще се справим,“ прошепна тя. Но дори на нея думите прозвучаха кухо.
„Как?“ попита Мартин. „Аз съм разорен. Ние сме раз
0 Comments