Поклон. Още едuн ангел отuде на небето. Почивай в мир

Тя беше приета за лечение в болница „Носа Сеньора дас Грасас“. Още през февруари семейството ѝ започна да събира средства, за да покрие нарастващите медицински разходи. През цялото време до последния момент родителите ѝ – Мишел и Марсело Марчиняк – не я оставиха сама.

Изабел има редица отличия от щатски и национални първенства, като се състезаваше за Clube Agir, Куритиба. Треньорите и съотборниците ѝ я помнят като дисциплинирана, скромна и много талантлива гимнастичка.

Сред най-големите ѝ успехи е 2021 година – тогава, когато е само на 14, Изабел печели Бразилското първенство по художествена гимнастика „Илона Пейкер“ във Флорианополис. Тя заема първото място в многобоя, взима златен медал на топка и сребро с лента – тези постижения я нареждат сред най-добрите в националния спорт.

След като получава диагноза Ходжкинов лимфом, животът ѝ се променя изцяло. Това заболяване, което често засяга младежи, налага интензивно и дълго лечение. В този тежък етап Изабел не губи своя дух и продължава да бъде свързана със света на гимнастиката, докато спортната общност в Парана я подкрепя през цялото време с надежда.

Гимнастическата федерация на Парана публикува официално съобщение, в което изразява дълбока скръб и съчувствие към близките, приятелите, съотборниците и треньорите на Изабел. В изявлението се акцентира, че нейната страст към гимнастиката и приносът ѝ към спорта ще бъдат вдъхновение за идните поколения.

„Нека нейната история, нейната страст към спорта и паметта ѝ живеят като вдъхновение за всички, които вярват в гимнастиката. Нашите съболезнования. Почивай в мир“, написаха от федерацията в социалните си мрежи.

Изабел си тръгна твърде рано, но остави след себе си ярък спомен и следа, която ще вдъхновява бъдещите гимнастички – отпечатък, останал в ритъма на нейните мечти.

Понякога дори най-силните и надарени млади хора си отиват прекалено рано, но техният отпечатък остава. Историята на Изабел остава пример за смелост и отдаденост, която ще се помни.

Така животът на Изабел се превърна в послание за вдъхновение за тези, които ще поемат по нейния път. Понякога именно паметта за такива личности води следващите напред.