Смъртта на светеца от Байлово разплака цяла България. Няма човек в България, който не бе чувал за Дядо Добри. Историята му е невероятна. А обръщането му към религията – чудо. Той се ражда на 20-ти юли 1914 година, в разгара на Първата световна война. Войната, която отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи.
Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух.
„Стоях на покрива на сградата, където сега е БНБ. Чуваше се грохот. Беше страшно. Замислих се какво правя там. И каква е мисията ми“, разказва приживе Дядо Добри. Това е повратния момент, когато започва да изпитва непреодолима потребност да общува с Бог. Започва да обикаля различни манастири и постепенно се откъсва от светското и навлиза в духовното.
Той има пет деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото “не той е бил важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.
Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата.
Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
2005 година. Първата известна сума, която дарява дядо Добри е 10 000 лева. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „Св.Кирил и Методий“, в чиито двор живее старецът е реставриран към настоящият момент.
2007 година. 25 000 лева са събрани за ремонт на еленишкият манастир „Св.Богородица“ и Църквата „Св.Георги“ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била книжовен център. С дарените 15 000 лева е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е обновен, благодарение на дадените като ктиторско дарение 10 000 от Дядо Добри
2008 година. Калоферската църква „Св.Богородица“ е подпомогната финансово от Дядо Добри и това позволява ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото родно място на Христо Ботев.
2009 година. В навечерието на „най-българският“ празник – 24 май, светецът от Байлово дарява сумата от 35 700 лева за храм-паметник „Александър Невски“. В този ден той влиза в преддверието на храма както винаги, отива при Секретаря на църквата и с думите „Ела да ти дам пари за храма“ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.
През юли живият светец Дядо Добри отпразнува 103-тия си рожден ден. Прекарва го смирен, сам със себе си и без торта и семейно събиране в църквата в родното си село Байлово.
Светлия пример на този мъж караше хората да вярват, че все пак доброто не е свършило. Така постепенно той се превърна в символ на истинското, на любовта, на човешкото, останало в нас.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook
Източник: Блиц