Чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир

Прeд Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в София хората се молят за изцеление от тежки болести, за рожба или за спътник в живота.

Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина е нарисувана от руския художник Михаил Малецки и е донесена в манастира в началото на 1950 г. Св. Мина се е явил в сън на художника като е пожелал да бъде нарисуван.

Малецки е бил светски художник и не се е занимавал с църковна иконопис, затова от начало не е обърнал внимание на съня, но той се е повторил и потретил. Човекът тогава разбрал, че действително трябва да нарисува светеца. Светията в съня е пожелал да го нарисуват и да отнесе иконата в Обрадовския манастир в София.

Художникът даже не знаел къде се намира манастирът, разпитвал на Женския пазар в София и му казали.

• Донасянето на иконата в манастира съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември, без художникът да знае, че това е празникът на Св. Мина. Още с донасянето на иконата в манастира тя проявява дар на чудотворство, сляпо дете е прогледнало още на момента.

Чудотворството на иконата е продължило през годините и в днешно време.

Борис Петров, протойерей в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в София

„Множество хора се спират пред нея, за да отправят молитвите си. Действително сме свидетели на множество чудеса на изцерение на тежко болни хора. От друга страна бездетни семейства след молитва пред Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина се сдобиват с желаната от тях рожба.

Млади хора, пък, които не намират подходящия спътник в живота си, светията по неговото застъпничество посочва подходящия за венчавка човек.

Множество са чудесата, които върши Свети Великомъченик Мина, разбира се, следусърдна молитва от страна на хората, произлизаща от дълбочината на сърцето, с истинска вяра, а не случайно от никъде и от нищото. Всичко това се случва, благодарение на отправените пред него молитви.

Най-често хората се молят за това, но всеки според нуждата си. Радостното е, че има и много молитви, които се отправят от благодарност. Много хора, когато получат помощта от светията и благодатта на Бога, след това идват бързо да благодарят. Затова и Свети Великомъченик Мина се почита като бърз помощник. Св. Мина е закрилник на семейството, на бездомните и страдащите“, разказа  Борис Петров, протойерей в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в София.

Много от посетителите на манастира разказват, че след като си тръгнат след молитва, се чувстват много положително настроени и с мир в душата. Това, според протойерей Петров е така, защото там, където присъства благодатта на Бога е нормално хората да почувстват спокойствие и да си тръгват окрилени.

„Всеки един храм, който е посветен на Бога и се отправят молитви човек трябва да почувства това нещо. В манастира това се случва и благодарение на Чудотворната икона на Св. Мина и силата, която тя притежава и дава на християните„, каза той.

Сред местните битува вярването, че на Чудотворната икона на Св. Мина трябва да се поставят стотинки със суеверието, че ако стотинката се залепи, молитвата е чута, ако падне – не е. Отец Борис, обаче отрича тези практики.

„Това не може да бъде истина, това е противно на вярата и ни отдалечава от Бога, а не ни доближава. Когато пристъпваме пред Чудотворния образ на Св. Мина или пред, която и да е друга икона, молитвата ни трябва да осъзната, от дълбочината на сърцето, с искрена вяра в това, че заради молитвите на светците, които са изобразени на светите икони, Бог чува и нашата молба и, ако тя е разумна, водеща към спасение, а не само някакъв житейски каприз, то тя ще бъде чута“, поясни протойерей Петров.

Свети Великомъченик Мина е египтянин по произход, живял в 3 век, пострадал в 304-та година до град Александрия. В живота си е бил военноначалник от Римската армия в град Котуан. Затова, че публично изповядал своята християнска вяра бил подложен на множество мъчения по времето на Диоклециан, когато гоненията срещу християните са били много ожесточени. По същото време тогава са пострадали много мъченици, сред тях са Св. Великомъченик Георги, Димитрий и множество други. Заради вярата в Христа и заради това, че не е искал да принесе жертва на езическите богове и да се преклони пред идолите, Св. Мина бил най-напред жестоко пребит, след това раните му били търкани с власени парцали от груб плат така, че и кожата му да падне. Бил влачен върху куки, тризъбци, гвоздеи, които допълнително наранявали тялото му.

„Във всички тези страдания той не е унивал, а твърдо изповядвал вярата си в Христа. През цялото време отправял молитва към Бог да му дава сили и да го крепи в страданието. Заради това и Бог направил така, че Свети Великомъченик Мина понесъл мъжествено, без да изпадне в униние и отчаяние, Бог му давал сили в страданията. Ако не беше благодатта на Бога, която да го крепи, още при първото мъчение всеки един човек, би се отпуснал и не би имал сили за следващите си изпитания. Той претърпял толкова много само заради вярата си в Христа заради, което Бог го удостоил с мъченически венец. След като вече бил обезглавен по заповед на местния управник на Котуан, тялото му било изгорено, а мощите, които останали – малки частици от тялото на светията, християните прибрали. Веднага тези мощи започнали да проявяват чудотворство и при тях започнали да се стичат много хора, които да търсят молитвената помощ и застъпничество от Св. Мина. Мощите на Свети Великомъченик Мина се намират в Египет в манастир между Кайро и Александрия. Частица от мощите му има в Света гора, има и в нашия манастир“, разказа отец Борис.

Манастирът „Свети Великомъченик Мина“ във вида, в който е днес съществува е от сравнително скоро време, но съществуванието му датира още от римско време преди даже да има българска държава. Още с установяването на християнството по тези земи за манастира има податки, че е съществувал и е част от така наречената Софийска Света гора. Още в началото на миналия век са намерени множество артефакти по време на разкопки и прокопаването на коритото на Владайската река. От намереното археолозите разбират, че манастирът датира от това време. В сегашния си вид църквата „Св. Мина“ е най-старата сграда на манастира. Строена е веднага след Втората световна война и през 1945 г. е осветена. Всички останали постройки са от по-ново време, но това, че са от по-ново време не е пречка да бъдат обект на поклонение да се отправят молитви към Бога най-вече заради Чудотворната икона на Св. Великомъченик Мина.

В местното население от село Обрадовци и Биримирци се е запазил спомен, че някъде тук се е намирал манастир, посветен на Свети Великомъченик Мина. През 1927 г. се открити основите на църквата, абсидата на Светия олтар и аязмото, което в момента е в олтара на параклиса на Св. Дамян и Козма.Първо е построен дървен параклис, след това църквата „Св. Мина“ в сегашния си вид. Манастирът и сега по предназначението си е девически, въпреки, че няма монахини, тъй като през 2003 г. е починала последната монахиня сестра Злата. След нейната кончина не е имало друга монахиня. Манастирът става девически след възстановяването си през 1945 г., като първа игумения на манастира била монахиня Анисия, която била от руски произход.

„Църковният живот се възражда и това е радостно, защото, ако младото поколение не се обърне към Бога и към учението на Светата църква, то на всички ни трябва да бъде ясно, че няма да вървим напред, а назад. Пътят към спасението е пътят към Бога“, каза още протойерей Борис Петров.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Розали