Григор Вачков почина на 18 март 1980 година и е от малцината народни любимци, паметта за които остава неподвластна на времето. Неговото уникално присъствие в 44 български игрални филма и в запазените на запис театрални постановки, продължава носталгично да стопля сърцата на няколко поколения българи.
За целия ни народ той си остана Гришата и Митко Бомбата – добряк с чувство за хумор и истинска – дълбока и неподправена сърдечност. Григор Вачков по някакъв свой си и неповторим начин олицетворяваше националния ни характер – нашата привидна грубоватост и в същото време – накърнимата ни душевност. Да си спомним за Гришата.
Като Лазар в „Лазарица“ от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)
Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица. Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, а после – ВИТИЗ.
Веднага е приет на работа в Държавния сатиричен театър, от самото му основаване.
Григор Вачков / в средата/ в „Хъшове“ – дипломна работа на випуска му във ВИТИЗ
Дебютът му в киното е през 1960 г. в ролята, която се превърна в емблематична за творческата му съдба – като капитан Димитър Бомбов – Митко Бомбата в телевизионния сериал „На всеки километър“ /1967-1971/.
С питона Мери в тв сериала „На всеки километър“ (1967-1971)
Актьорът получава Златен медал за мъжка роля като Иван Ефрейторов във филма „Последно лято“ /1974 г./. Роля, която му донася и международно признание на фестивала в Сан Ремо, Италия.
Във филма „Последно лято“ на режисьора Христо Христов, по сценарий на Йордан Радичков (1972)
През 1977 г. е награден отново за мъжка роля , като Банко във филма „Мъжки времена“ /1977 г./ на кинофестивала във Варна.
В ролята на Банко в „Мъжки времена“ по сценарий на Николай Хайтов, режисьор Едуард Захариев (1977)
С Мариана Димитрова в „Мъжки времена“ (1977)
Последната му роля – във филма „Мера според мера“ /1981 г./ остава недовършена – поваля го мозъчен удар.
Григор Вачков почина след прекаран инсулт и 6-дневна битка за живот в Правителствена болница.
Актьорът издъхва без да дойде в съзнание.
В „Лазарица“ от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)
Угасна заразителната усмивка на едно добродушно лице, което сгряваше сърцата само с появата си на екрана.
Голяма и неутешима вече толкова години е и болката на съпругата на актьора – Силвия Вачкова, на дъщеря му – актрисата Мартина Вачкова и внучката Рада, която не познава дядо си, а само е слушала за него.
Завинаги в сърцата им… Мартина и Силвия пред билборд за изложба ва памет на Григор Вачков, организирана от Съюза на артистите
Съпругата Силвия разказва в едно интервю, че Гришата кой знае защо й казал още в деня на сватбата им, че няма да живее дълго?
Още в казармата му се обострило бъбречното заболяване, което носел от съвсем млад.
Със съпругата си Силвия Вачкова
Всъщност, това заболяване го мъчело и по време на снимките на последния му филм – „Мера според мера“. Снимат в Ковачевица при кучешки студ, както разказва и дъщерята Мартина.
Това е мъчителен спомен за нея – тогава тя се снима заедно със знаменития си баща. Днес я натъжава една тяхна обща снимка – и двамата, в национални носии.
Последната им снимка с Мартина, по време на снимките на „Мера според мера“
Тогава той е само на 47 – налудничаво е дори да се помисли, че ще умре толкова млад.
Но ударът го покосява и в крайна сметка го умъртвява!…
Въпреки чутовното старание на лекарите да спасят народния любимец, медицината се оказва безсилна. Тромбът в атрофиралите му вени е голям…
С Невена Коканова в „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973)
Само веднъж Гришата дава обяснение защо е имал предчувствието, че ще умре млад:
„Майка ми е умряла от рак като съм бил на 12, имам две сестри, но съм имал и двама братя преди тях, които като деца са умрели!…“
Семейна снимка – със Силвия и малката Мартина (Снимка: Личен архив)
Странно, но излиза, че този веселяк с чувство за хумор – толкова заразително, че всички се смеехме само при появата му, цял живот е живял с тази тъга и страх в душата си – че рано ще напусне света и любимите си хора.
Силвия, Мартина и Гришата – семеен спомен (Снимка: Личен архив)
Със Силвия се срещат, когато тя още носи панделки на плитките – тя е на 14, а той – на 26.
Води я на сладкарница и любовта им пламва с такава сила, че той едва дочаква тя да стане на 15, за да й каже, че иска да се ожени за нея.
Обещава на баща й, че това няма да попречи на учението й.
Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма „Гибелта на Александър Велики“ (1968)
Събитието е по Нова година.
Силвия взима за мъж Гришата с ученическите си дрешки, а той с панталона на Бочката /б.а. актьорът Димитър Бочев, техен близък приятел/.
С актрисата Пепа Николова във филма „Покрив“ на Иван Андонов (1978)
В Гражданското им казват, че булката няма 18 и искат разрешение от родителите. Майка й и баща й, къде да ходят, тичат към Съвета, но в бързината майка й си забравила паспорта. Това се оказва проблем.
И единият от кумовете няма паспорт – бил в полицията, заради проверки за турне в Полша.
Баща и дъщеря на море (Снимка: Личен архив)
Стоят младоженците и се чудят какво да правят в тази „комедия в няколко действия“, но истинска, реална и трогателна.
Желанието им да станат мъж и жена е голямо. В крайна сметка се женят и Силвия става „детето“ на Сатиричния театър.
Животът им започва в бедност, но са щастливи заедно.
„Имаше страхотно чувство за хумор, но умората и болестите често го правеха тъжен, разказва Силвия Вачкова. Беше мълчалив и кротък, имаше някаква особена мъдрост в него….Все казваше „Всичко е възможно, всичко е нормално“, но вътрешно се тормозеше – преглъщаше болката си, не искаше да тревожи никого с терзанията си, но сигурно това „преглъщане“ го е убивало бавно и постепенно – водело го е с бавни стъпки към удара. Любовта на обикновените хора към Гришата будеше ревност и завист у някои хора. Приказките и недоверието на приятели – колеги от театъра, са го подтискали – преживявал ги е дълбоко!…“, признава в едно интервю съпругата на актьора.
И сигурно си е отишъл с тази подтискана мъка в душата си, а външно изглеждаше весел и уравновесен.
С Георги Георгиев-Гец, във филма „Осмият“ на режисьора Зако Хеския (1969)
Късно прозряхме, че на 18 март 1980 г. от нашия свят си е отишъл един човек, който като мъдрец е виждал всичко ясно – дори собствения си край, но не е искал да тревожи нас, глупците, с тревогите си.
Митко Бомбата и майор Деянов в кадър от тв сериала „На всеки километър“ (1967-1971)
Ние виждахме усмивката му, но дори и не подозирахме за болката му.
Никога дори и не предположихме, че той е един „тъжен веселяк“, който заради нас се е усмихвал, докато сърцето му се е свивало от самотните си преживелици.
Във филма на Милен Гетов „Юмруци в пръстта“ (1979)
До края си е бил затворен в себе си – искал е да ни остави само усмивката си от екрана. И успя – запечати я там толкова трайно, че помним само нея!…
„Излъга“ ни този самороден мъдрец, но с тази „лъжа“ и днес стопля сърцата ни.
Еми МАРИЯНСКА
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: Дир.БГ
0 Comments