Едно момче идваше всяка вечер на детската площадка, за да си напише домашните, независимо от времето навън. Неговите съседи винаги го забелязваха там и често се питаха защо родителите му позволяват да остава навън през нощта, за да учи.
Един ден Абигейл, която живееше наблизо, реши да се приближи до него. Шокирало я, че той седи под дъжда само с леко яке, докато чете книга.
Тя излезе с два чифта чадъри. „Какво правиш тук, младо момче? Дъждът става все по-силен с всяка минута“, попита тя.
Момчето я погледна тъжно. „Иска ми се да можех да се прибера у дома, госпожо, но не мога. Майка ми е заета, затова ми казва да стоя тук всяка вечер, докато свърши“, разкри той.
Абигейл беше шокирана, че родителите на момчето го оставят навън с часове, независимо от времето. Тя реши да направи нещо по въпроса, като го покани в дома си. „Хайде. Вечеряй със семейството ми и мен“, каза тя и й подаде резервния чадър, който носеше.
Момчето се усмихна и я погледна с благодарност. „Много ви благодаря. Отдавна не съм вечерял добре. Казвам се Антоан“, каза той, докато ставаше от пейката в парка.
„Можете да ме наричате леля Абигейл“, отвърна милата жена. — Пишеш домашното, нали? – попита го тя.
Антоан кимна. „Да, почти съм готов с домашните си, но съм доста гладен“, призна той.
Абигейл остави друго място за Антоан на масата, когато влязоха вътре. Тя сервира пържено пиле и спагети за вечеря, което зарадва младото момче. Той яде заедно със съпруга на Абигейл, Джеймс, и техния пораснал син Питър.
След като Джеймс и Питър свършиха, те тръгнаха да гледат мач с топка по телевизията. Междувременно Абигейл правеше компания на Антоан на масата за хранене и задаваше въпроси.
„Какво прави майка ти, Антоан? Защо не можеш да си вкъщи, когато тя е заета?“ тя попита.
„Е, майка ми си търси нов съпруг. Тя отказва да ме приема вкъщи, когато има гости“, разкри Антоан.
Абигейл веднага съжали Антоан и му предложи алтернатива. „Опасно е да си на тъмно всяка вечер. Никога не знаеш какво те дебне навън и променящото се време може да те разболее. Ако искаш, можеш да идваш при мен всеки ден и да си пишеш домашните тук. Мога да те подготвя вечеря също.“
Антоан беше облян в сълзи. Никога не е очаквал някой да му предложи помощ. „Благодаря ти, лельо Абигейл. Оценявам го. Забелязах, че всички съседи ме гледат всеки път, когато минат покрай парка, но никой никога не е предложил помощ. Благодаря ти“, каза той.
Оттогава Антоан посещаваше Абигейл всеки ден. Щеше да вечеря и да довърши домашните си на масата. Понякога, когато не можеше да разбере инструкциите на своите учители, той молеше леля си Абигейл за помощ.
Една конкретна вечер Антоан се сбогува само за да почука на вратата на Абигейл отново след няколко минути.
„Какво стана, скъпа? Защо се върна тук?“ — попита Абигейл.
„Майка ми не ме пуска в къщата“, каза Антоан, плачейки. „Продължавах да чукам, но тя не отговаряше. Няма къде другаде да отида“, изплака той.
Абигейл не се поколеба да пусне Антоан вътре. Тя приготви спалнята за гости, за да може да спи в нея, и го прибра през нощта. „Не се тревожи, скъпа. Всичко ще бъде наред. Спи добре, става ли?“ – каза тя преди да затвори вратата.
Тази нощ обаче Абигейл не можа да заспи. Не можеше да си представи някога да остави сина си навън, без да има къде да отиде. „Може би майка му си е тръгнала и не се е върнала у дома. Трябва да се върне утре“, каза тя на съпруга си.
„Мисля, че е време да поговориш с майка му. Тя е безотговорна, оставяйки детето си да се оправя само“, посъветва го Джеймс.
— Прав си. Сам ще го заведа до дома му, когато се събуди.
На следващия ден Абигейл върна Антоан в дома му, за да поговори с майка му. Но не майка й отвори вратата, а мъж, който Антоан не познаваше.
„Какво ви води тук?“ – попита мъжът.
Преди Абигейл да успее да каже нещо, майката на Антоан се втурна към вратата. „Това е моята съседка и нейният син! Все ми досаждат всяка сутрин“, каза тя, лъжейки. И преди Абигейл и Антоан да успеят да кажат нещо друго, жената затръшна вратата в лицето на собствения си син.
Абигейл беше шокирана от малтретирането, което Антоан преживя. Тя обаче не искала той да се чувства по-зле, затова го върнала в къщата си, където му казала, че ще говори с майка му по-късно.
Въпреки това, преди да успее да се върне в къщата на Антоан, майка му почука на вратата й. — Мога ли да ви помоля за услуга? — бързо попита тя.
— И какво може да е това? – отвърна Абигейл. Тя беше едновременно раздразнена и разочарована от пренебрежението, което майката на Антоан проявяваше към него.
„След като вие и синът ми се разбирате толкова добре, можете ли да се преструвате, че е ваш? Той може да остане тук, тъй като вие така или иначе вече се грижите за него“, предложи тя.
Абигейл не можеше да повярва на това, което чу. „Как може просто така да пуснеш сина си? Той е ВАШИЯТ син!“
„Не мога да живея повече със сина си. Започнах да излизам с някой нов, а той не обича деца. Нямате нищо против, нали?“ тя попита.
Абигейл започваше да обича Антоан, но знаеше своите граници. Нямаше да търпи безотговорен родител, особено за сметка на малко дете. „Това изобщо не е правилно. Няма да го направя“, каза тя.
Майката на Антоан сви рамене. „Е, тогава предполагам, че ще трябва да го изпратя в сиропиталище“, каза тя толкова спокойно, че Абигейл беше ужасена от нейното безсърдечие. Тя дори не можеше да си представи как една жена може да се отнася така със собствения си син.
Същата вечер Абигейл утеши Антоан, който започваше да разбира, че майка му не иска да бъде с него.
След като майка му си тръгна този ден, Абигейл осъзна, че няма сърце за това добро момче да бъде настанено в сиропиталище. Затова тя реши да говори със съпруга си дали да позволи на Антоан да остане у тях.
„Скъпа, просто искам да знаеш, че си повече от добре дошла да останеш тук с нас, става ли? Отсега нататък нашият дом е и твой дом. Майка ти…“ започна Абигейл, бавно обяснявайки ситуацията на Антоан .
„Знам. Тя ме изостави“, каза през сълзи той.
„Съжалявам, скъпа. Нищо, което едно сладко деветгодишно момче като теб трябва да изпитва. Не се обезсърчавай. Ние също сме твоето семейство“, каза Абигейл, прегръщайки го.
Шест месеца, откакто Антоан официално се нанесе, Абигейл беше убедена, че не иска да го върне на биологичната му майка. Тя и Джеймс не само започнаха да го обичат като свой, но тя осъзна, че той няма да има добър живот, ако се върне при нея. Затова тя отишла при съдия, за да поиска лишаване от родителските права на жената. „Тя изостави сина си! – разсъждаваше тя.
След ужасяващ процес молбата на Абигейл е удовлетворена и Антоан е смятан за сирак. Въпреки това, за да е сигурна, че никога повече няма да живее без родители, Абигейл го попита дали иска да стане част от тяхното семейство официално.
— Искаш ли да живееш официално при нас? — попита тя младото момче един ден. „Бихме искали да станем ваши родители, ако ни имате.“
Момчето, което обичаше Абигейл, Джеймс и дори Питър, беше във възторг. „Разбира се! Ти си толкова по-близо до мен, отколкото всеки друг, който някога е бил в живота ми. Никога не съм се чувствал повече у дома си и никога не съм изпитвал повече любов, отколкото ми показа. Благодаря ти за отнасяйки се с мен като със собствен син“, каза Антоан.
Всичко вървеше добре за щастливото семейство, докато един ден своенравната майка не се върна за сина си. „Той ме заряза“, разкри тя.
И Абигейл, и Антоан не бяха обезпокоени, но тя продължи да говори. „Вече можеш да се върнеш у дома“, каза тя на сина си.
Антоан я погледна ядосано. „Не можеш просто да дойдеш да ме вземеш, когато пожелаеш. Домът ми е тук. И ти вече не си ми майка. Тя е!“
„Върви си. Не си добре дошъл тук“, каза Абигейл, затваряйки вратата пред лицето си по същия начин, по който затвори вратата пред сина си преди година.
Какво можем да научим от тази история?
Случайните срещи могат да доведат до красиви взаимоотношения. Абигейл и Антоан се запознаха случайно, но накрая станаха истинско семейство.
Любовта лекува хората. Антоан беше изгубено и с разбито сърце момче, след като биологичната му майка многократно го изключваше. Въпреки това, след като беше обсипан с любов от Абигейл, той започна да расте и да стане толкова любящо и мило младо момче.
Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.
0 Comments