Как едно изчезващо село може да се събуди за нов живот? Сгушеното в родопските ридове Косово е светъл пример за възраждане на обезлюдено място. Местните жители се броят на пръстите на двете ръце и допреди няколко години изглеждаше сякаш е обречено къщите да се разпаднат и гората да го погълне. Сега в топлите месеци на годината в Косово кипи живот. Над 40 семейства си купиха старовремски къщи и ги стягат, или започнаха да строят нови във възрожденски стил с помощта на родопски майстори.
Ренесансът се дължи най-вече на двама ентусиасти – Христо и Светлана Ралеви. Години наред те живеят и работят в Латинска Америка. „През една от ваканциите ни в България попаднахме в Косово и то ни плени завинаги – с тишината и спокойствието си, с калдъръмените улички, с типичните родопски къщи, разхвърляни по хълмовете.
Когато решихме да се върнем в България и сменим начина си на живот, нямаше съмнение, че това ще е Косово“, спомня си Светлана.
Те възстановят три от просторните възрожденски къщи и ги превръщат в хотелски комплекс. Постепенно разположеното на 5 км от Нареченски бани става популярно първо сред планинарите и любителите на природните красоти. Впоследствие го откриват софиянци, копнеещи да се отърват от столичната лудост поне за уикенда. Днес човек може да срещне и групи от чужди туристи. Селото започва да става предпочитано и за всякакви лагери, конференции, семинари и тиймбилдинги.
Първата ремонтирана къща е Хаджийската. Вдигната е от големия възрожденски майстор – уста Хаджи Георги Станчовски през далечната 1853 г. Ненадминат дюлгерин, той е съградил най-красивите къщи в Стария Пловдив (къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу – сега съответно Музей на Възраждането и Етнографски музей) и по цялата тогавашна територия на Османската империя. Направил и Хаджийската къща – за свой дом, тук, в родното си село Косово.
Негово дело е и местната църква „Успение Богородично”, също паметник на културата. Хаджийската къща е възстановена от майстори, вещи в старото строителство. Днес тя носи истинското обаяние на родопския бит с зидовете, тиклите, комините, оджаците и долапите в стените. Дървените тавани, миндерлъците, тъканите одеяла и черги, камините му придават неповторим уют.
Косово е основано през 17. век от преселници от Старо село до манастира Бяла черква. Разцветът настъпва през втората половина на 19. век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на местните хора е бил животновъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През 20. век Косово запада, подобно на много други планински селца.
Интересни за разглеждане са също старото училище (1889 г.), параклисите „Св. Неделя“ и „Св. Петър“, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото. Светските събития се въртят около централния магазин-кръчма „Безгрижен живот“.
Селото е добра отправна точка за обиколка из родопските светини и светилища, сред което Кръстова гора, Белинташ и Караджов камък.
Диви пътеки обикалят ридовете
Дивите пътеки на Косово са най-добрият начин да усетите духа на Родопите, да почерпите енергия от непокътнатата природа и да се насладите на чудни гледки. В околността са маркирани няколко маршрута. Първият е из красотите на Косово. Маршрутът минава по трите хълма около селото (Чуката, Калено бърдце и Кузмина), пресича рекичките Катраница, Динковица и Чепиндолска, минава през запазена зимна сая с къшла и голяма ябълкова градина на Месалево и през каменните на повече от 100 годишни параклиси Св. Дух, Св. Иван, Св. Петър. Накрая влиза в селото, минава през хорището и черквата (паметник на културата) с костницата.
Вторият маршрут е до Бяла черква (най-високото място за наблюдаване на Косово). Маршрутът върви по билото на Калено бърдце, като минава покрай параклиса „Св. Иван“, през вековни гори и излиза на горски път, който води до манастира „Св. Петър и Павел“.
Третият е до Нареченски бани и върви през местността Дебел дъб, през вековни дъбови гори и красиви обзорни ливади. Минава покрай многобройни постройки в различна степен на запазеност, от които, използвайки предоставените кратки обяснения, може да се научи доста за активната овчарска дейност, кипяла до началото на миналия век. След това тръгва надолу по левия ръб на дерето, като се откриват гледки на внушителни скали от двете му страни, доста различни от типичните меки, заоблени форми.
След достигането на Нареченски бани се върви по добре оформена пътека над селото, откъдето се откриват панорамни гледки към него. От минералния извор „Соленото” се тръгва по друга пътека, която извежда в горния край на Косово.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: Марица
0 Comments