74-годишният Васил Русев Вълчев от харманлийското село Българин продаде крава с теле, за да направи паметна плоча на убитите войници от селото.
31 са жертвите, които Българин дава в Балканската, Междусъюзническата и Втората световна война. Имената им са издълбани в двуметрова мраморна плоча, която е готова още миналата година, но оттогава събира прах във входа на селското кметство.
“За кравата и телето взех към 1800-1900 лева. Купих плочата и поръчах на една фирма за надгробни паметници в Харманли да издълбае имената на падналите във войните. Преди това уточнихме списъка с Военноисторическия музей. Парите от кравата горе долу стигнаха за плочата. Черпилката отделно”, обяснява бай Васил.
Това не е единственият жест на възрастния мъж за родното му село. Преди години бай Васил пак продал крава с теле, а с получените пари – към 3000 лева, направил пазарчето в центъра на селото. “Гледам ги как закрепват щайгите на парчета тухли и камъни и ми става болно.
Исках да е хубаво и красиво, хората с кеф да спират и да купуват”, разказва бай Васил. Пазарчето е точно на пътя Харманли-Тополовград, който минава през центъра на селото. Отсреща е кметството, острани – парк и площад.
Бай Васил постегнал и занемарената църква в Българин. Храмът в селото е бил построен през 1874 година. “Купих гранитогрес за пода, камъни, цимент, лепило. После взех улуци. Сложиха ги и църквата се позакрепи”, обяснява пенсионерът.
Слабостта му към селския храм обаче си има обяснение. Неговият дядо Вълчо Димов е бил кмет на Българин в продължение на 22 години.
По негово време и по негова инициатива през 1938 година църквата се сдобива с камбанария и камбана. Паметната плоча за това събитие е поставена точно над входа на храма. Сега внукът, макар на повече години от дядо си от онова време, продължава делото му, отделяйки от собствения си джоб.
Плочата на загиналите във войните млади мъже от селото все още спъва влизащите в кметството. Обещавали на бай Васил още от миналата година, че ще я поставят на видно място в центъра. Такава докладна дори била гласувана в предишния Общински съвет на Харманли.
Решението обаче така си останало на хартия.
Сега със случая се е заел лидерът на ВМРО в Харманли Николай Георгиев. Той получил необходимото съгласие от военното министерство, убедил отговорният чиновник в областната администрация, че паметната плоча в Българин трябва да влезе в регистъра на войнишките паметници, пришпорил и общинската администрация в Харманли да издаде нужните скици и разрешителни. И се надява за празника на селото 8 септември плочата най-после да бъде поставена.
Бай Васил си е харесал място за нея на площада, но последната дума имат чиновниците от общината.
“В нашия род даването е традиция. Навремето дядо ми дал 12 овце и една крава, когато България се включва във Втората световна война”, разказва бай Васил.
Навремето той е работил в Промкомбината “Георги Жечев” в Харманли като шофьор-снабдител. Сега е пенсионер, но отделя от скромните си средства за опазване на българщината в Българин.
“Не е достатъчно само да имаш, за да даваш. Трябва да ти идва отвътре”, простичко обяснява бай Васил.
На него му идва.
Като на истински българин от Българин.
Тодор Кръшков
0 Comments