Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин. Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
– Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреиньт мьлчи. Момчето отново:
– Извинете, колко е часа?
Евреиньт отново мьлчи. Младежьт си казал: „Майната ти!“ И легнал да спи.
Утро. Последна спирка. Момчето пита евреина:
– Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреиньт му отговорил:
– Разбирате ли, ако Ви бях казал часа, Вие щяхте да ми отговорите „благодаря“, аз щях да Ви кажа „моля“, щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, Вие отивате в хотел, там места няма, звните ми и аз, разбира се, Ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното – аз имам красива дъщеря. Вие ще я сьблазните, тя ще забременее, Вие ще се скриете, аз трябва да Ви тырся по целия свят. Ще Ви намеря – но не това е главното.
Главното – защо ми е на мен такьв зет, който даже часовник няма?!…
Виц 2:
Възрастна еврейка е на смъртно легло. Седи до нея мъжът й, а тя му продумва:
– Моше, не мога да си ида от този свят, без да ти призная греха си. Детето ни не е от теб.
– Как така не е от мен?! А от кого е?
– От Соломон. Исках детето да е красиво и затова отидох при него.
– Но той никога не би бил с теб! Прекалено хубав е!
– Знам. Платих му.
– Платила си? А от кого взе парите?
– От теб…
– Е, значи детето си е мое…
Виц 3:
Стюардесата влиза при пилота и казва:
– В салона имаме еврейски терорист с бомба.
– И какво иска?
– За сега нищо. Просто продава парашути.
0 Comments