-1

Момче от провинцията пристигнало в София, отишло в едно заведение и седнало на бара. На края на вечерта казало на барманката:
– Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема ‘а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала:
– „Защо пък не – стабиуен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията – нико’ нема ‘а разбере.“
И се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
– А бе, така и не разбрах, ти от дека си?
– От Пернишко.
– А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
– Епа, от Дивотино.
– Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! – зарадвала се барманката.
– Епа, ка нема’а го познавам – нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.

 

Виц 2:

Пернишка ситуация! Пука се гумата, шофьорът слиза, вади крик от багажника и започва да сваля колелото.
Любопитен минувач спира до колата.
– Какво става?
– Как какво? Свалям колелото.
Минувачът взема щангата и прасва предното стъкло.
– Пу за мене радиото!

 

Виц 3:

Надпис над входа на завода на Фолксваген в Германия:
– Благодарим на перничани, че ни държат далече от бизнеса със скрап.

 

Виц 4:

Пернишка мъдрост:
– Като няма хляб, яжте бой.


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

-1
novinarsko-admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *