Добре дошли в ресторант DK Oyster в Миконос. Крайбрежният ресторант стана особено популярен по целия свят след като канадска двойка на почивка заяви, че са били таксувани 400 евро (£336) за една бира, един Aperol spritz и дузина стриди.
В отговор към „Дейли Мейл“ обаче собственикът на ресторанта Димитриос Каламарас настоя, че заведението му е било несправедливо оклеветено от хипарка, която искала да яде безплатно, защото е била инфлуенсър.
Някои особено скъпи ресторанти са базирани в грандиозни сгради – човек се сеща за известни британски заведения като, да речем, Le Manoir aux Quat’Saisons на Raymond Blanc.
DK Oyster обаче си е чисто и просто една крайморска барака, предава plovdiv24.bg.
За разлика от обичайната практика в повечето таверни на гръцките острови, отвън няма изложени менюта. Няма и табели или друга видима марка, носеща името на ресторанта, пише в своя материал по случая Daily Mail.
Вътре също няма показност: вместо официалното облекло за сервитьори, което бихте очаквали в ресторант от най-висок клас, мъжът, носи сива поло тениска, която не изглежда да е прана наскоро, разказва журналистът от „Дейли мейл“ Ник Крейвън.
Това, което му липсваше в модната елегантност, той компенсира с грижовност, докато ни отвеждаше към „безплатен“ шезлонг и ни насърчаваше още по пътя да да поръчваме напитки.
Казахме, че бихме предпочели да вземем една от празните маси, ограждащи крайбрежната алея – и без да ни се каже или да видим цени за тях, поръчахме две бири.
Единственият въпрос беше дали искаме бутилирана или наливна. Предполагайки, че второто ще е по-евтино, ние казахме, че искахме наливни. Бяхме изненадани, когато той се върна с два нелепо големи „ботуша“, толкова тежки, че беше усилие да ги държим с една ръка. Всеки съдържаше цял литър бира.
В този момент нашият сервитьор изчезна и бързо се върна с менютата, които бяхме поискали.
Веднага те бяха в ръцете ни, той започна да ни досажда да поръчаме. Беше попитал три пъти какво искаме, преди да се почувстваме принудени официално да поискаме пет минути за размисъл.
Междувременно „ботушите“ за пиене се оказаха безусловен провал: когато стигнахме до втората половина на чашата, бирата не само се затопляше, но течността започна да бълбука и да става много пенлива.
Менюто изглеждаше като на всеки стандартен туристически гръцки ресторант, но беше направено аматьорската.
Това беше обикновен ламиниран пластмасов лист и въпреки че беше написан на английски, изглеждаше, че е съставен от някой, за когото е втори език, със странни фрази и изписвания като „папарделе с торта от сьомга“ или „панирано козе сирене“.
Нито звучеше като висша кухня, като гарнитурите се описваха например като „зеленчуци на скара“ или „варени зеленчуци“.
Но когато погледнете цените, наистина останахме изненадани.
Тези „варени зеленчуци“ струваха €19,80.
Гръцка салата – националното им салата, обикновено струващо шест или седем евро на други места, беше на цена от 28,50 евро. Салата Цезар беше 34,80 евро.
И все пак ние все още бяхме в най-евтиния край на предложенията на DK Oyster.
Когато отидохме в раздела за месо или риба, цените стават буквално стратосферни.
Цените са повишени, дори и за по-евтини разфасовки.
Възможно е да си купите обилна чиния агнешки ребра в турски или гръцки ресторант в Лондон за 15 паунда. В DK Oyster обаче килограм от тях ще ви струва 285 евро (240 паунда).
Въпреки това в менюто имаше още по-скъпи продукти: пържолата рибай – описана като уагю, но без други бележки за произхода й, струваше 850 евро (715 британски лири) за килограм.
Добавете гарнитура към вашата пържола от „златни листа и черен хайвер от белуга“ и ще очаквате 1850 евро за килограм (1555 британски лири) – колкото една обикновена седмична почивка, включително и полета.
И морските дарове ни насълзиха очите не по-малко: омарът беше 295 евро за килограм, краката на кралския рак – „крака“, най-мършавата част от рака, – невероятните 385 евро.
Може би обаче е леко подвеждащо да се говори за килограми. Защото в дребен шрифт, в много дребен шрифт, в печат почти твърде дребен за четене, в долната част на менюто има предупреждение. „Всички цени се продават за 100 г, минималната поръчка е 480 г на чиния“.
Така че никоя порция месо или риба няма да струва по-малко от почти пет пъти цифрата, която виждате в менюто. Порция рибай, например, ще ви струва минимум €408.
След като разгледахме менюто решихме да се насочим към рибата и поръчахме най-малката порция, която можеха да съберат от бутчета от раци и скариди на скара.
Бутчетата от раци бяха обявени за 38,50 евро за 100 грама. Но минималната поръчка е 480 грама, така че общата сметка трябваше да бъде €184,80. Леко се отървахме.
Скаридите, или по-точно скаридата, защото беше само една и малка, изглеждаше, да е била варена твърде дълго, така че това, което имаше от нея, бе гумено.
„Ракът също не се ядеше и имаше гумен вкус“, споделя още журналистът Ник Крейвън
Когато попитахме сервитьора дали това е всичко, което получаваме, той ни се усмихна широко и посочи малката каничка с чесново масло и моята „салата“ – буквално няколко нарязани листа маруля без дресинг и нищо друго.
Менютата ни бяха премахнати набързо, веднага щом поръчахме, така че едва по-късно разбрахме, че трябваше да ни дадат и салата от леща към всяко ястие. Но те така и не дойдоха.
Оформлението на ресторант е ексцентрично. Той споделя същата сграда с магазин за сувенири, който изглежда е собственост на същите хора. За да посетят тоалетната, клиентите трябва да минат покрай щанд със скъпи дамски плажни дрехи.
Дойде моментът на истината – сметката.
Нашите миниатюрни и нещастни ястия с морски дарове и гарнитура, но без салата от леща, придружени от това, което сега научихме, се описва като два „Уелингтона“ бира и бутилка минерална вода, струваха 267 евро.
Но можеше да бъде по-лошо, много по-лошо.
Докато отивах до касата, за да платя, попитах човека, който работеше на касата, защо е толкова скъпо. Той каза нещо, но не го разбрах и просто насочи четеца на карти към мен с алчното съобщение „Платете: 266,99 евро“ на дисплея.
Точно в този момент вниманието ми беше привлечено от текста на музиката, гърмяща от високоговорителите на ресторанта: Денс хитът на 2 Unlimited от 90-те: „No limit“. Изглеждаше уместно.
Напоследък дори TripAdvisor очевидно забеляза броя на отзивите с 1 звезда, които DK Oyster привлича. Странно, докато по-голямата част от скорошните рецензии носят (минималната) оценка от една звезда, значителен брой други посетители, повечето от които публикуват първата си рецензия, искат да изразят ентусиазма си за мястото. Една посетителка от Атина го описа като „Най-идеалният избор в Миконос“ и несъмнено нейният петзвезден преглед помогна да запази рейтинга на ресторанта малко над дъното.
Повечето обаче не са били толкова мили.
Един скорошен посетител се оплака на сайта: „Пълна измама! Имаше две безалкохолни напитки, рекламирани по 14 евро всяка … вместо 28 евро, беше 152 евро! Попитах защо и ми казаха много грубо, че кока-колата е по 76 евро! Посочих, че показваше по 14 евро, подлият сервитьор ми отговори: „Не и днес!“
Двойка предупреждава: „ИЗБЯГВАЙТЕ! €120 за 2 напитки! Абсолютен туристически капан. Казаха ни, че ако си купим питие, можем да ползваме шезлонги безплатно. Без да гледам менюто си поръчах ягодово дайкири, а партньорът ми поръча бира. В крайна сметка получихме НАЙ-ГОЛЯМАТА бира в менюто и НАЙ-ГОЛЕМИЯ коктейл в менюто. Не знаехме, че това ще ни струва 120 евро.
След новия обрив от онлайн недоволство в TripAdvisor, собствениците на ресторанта премахват всички коментари с оценка 1.
Собственикът на ресторант се казва Димитриос Каламарас и е на 40 години. Уучил в Международното училище по хотелиерство Les Roches във Вале, Швейцария, според страницата му в LinkedIn.
Смята се, че Каламарас е израснал на Миконос, където дядо му е притежавал и управлявал туристически ресторант в град Плати Гиалос, където сега се намира DK Oyster. Говори английски, френски, италиански и испански.
Всеки, който разглежда DK Oyster единствено чрез публикациите в Instagram на собственика му, ще остане с впечатлението, че това е място, където бляскавите модели в бикини редовно се наслаждават на кухня от световна класа.
Публикациите му често се появяват с хаштагове като #yachtlife или #luxurylifestyle. Други публикации за неговия едноименен ресторант – който той описва като „модернисто съореъжние сага за хедонизъм и всякакви удоволствия“. Като фон на публикациите са скъпи хавански пури на „кралски белгийски хайвер“.
Димитриос носи слънчеви очила от скъпата марка Rayban на моторна лодка и да пътува до екзотични места. Негова снимка на вечерна среща с русата му съпруга Кристи е обозначена като #uniquemoments.
Във Facebook той се гордее със скъпите си менюта, като казва, че неговият ресторант DK Oyster е място, където може да се почувстваш като “ истински гръцки бог“.
Също така се вижда да демонстрира пищен личен начин на живот с луксозни коли, частни яхти и приятели със звезди.
Но един аспект след посещанието е незабравим за клиентите – сметката.
Източник : blitz.bg
0 Comments