В понеделник, навръх първия имен ден на сина им Благовест, Антония и Ивайло Батинкови разказват пред Life.dir.bg как ще отпразнуват днешния ден, как е минало раждането и имало ли е втора сватба. Вижте ексклузивно първата фотосесия на бебето, когато е едва на 14 дни!
Честит имен ден на Благовест, да ви е жив и здрав. Как започна денят ви?
Ивайло: Рано. В 6 часа. (Смее се.). Да ни поздрави и той с имения си ден.
Благовест как се чувства на първия си имен ден?
Антония: Много добре се чувства. Той е изключително засмяно, комуникативно и спокойно бебе. И сутринта му започна с усмивка.
Ивайло, знам, че бързаш за работа. Как ти се отдава съчетаването на семейния живот с професията?
Ивайло: Съчетавам ги някак. Антония ми е от голяма помощ. Тя поема по-голямата тежест от гледането на детето. Семейните задължения не са нещо сложно и трудно. Стига да обичаш съпругата си, всичко се нарежда лесно.
Снимка: Лилия Йотова
На теб коя ти е любимата дейност, свързана с бебето?
Ивайло: Стандартен отговор би бил да кажа „къпането на бебето“, това е едно от готините неща, но по-скоро сега се забавляваме след процедурите и масажите му, като си играя с него – обръщам го, въртя го, уча го да лази, което е страшно забавно.
Антония, ти какво обичаш да правиш с Благовест? Предполагам, че разходките са ти едно от любимите занимания…
Антония: Държах до 40-ия ден да спазя традицията да не го виждат хора. Този път проявих малко суеверие и не сме излизали толкова, но сега след погачата и 40-ия ден започнахме да излизаме и на него много му харесва, много обича да се разхожда. Често, когато ходим при едната или другата баба, обича да стои на двора на чист въздух. По цял ден съм с него и всичко, свързано с бебето, ми е любимо. Всички казват, че е спокойно бебе. Нито Ивайло, нито аз имаме база за сравнение, защото не сме гледали други бебета, но явно имаме късмета да е спокоен. Освен че се роди голям и расте голям. Това, което каза Ивайло за гимнастиките, за обръщанията, за лазенето – нищо, че е само на 2 месеца, вече ги прави, а те са типични за малко по-големите бебета.
Значи е много силен…
Антония: Силен е, да.
Снимка: Лилия Йотова
Ще ми разкажете ли как мина раждането. Ивайло, ти също си присъствал, как се чувстваше през цялото време?
Ивайло: Според мен раждането мина супер лесно, но аз съм мъжът в ситуацията и като страничен наблюдател ми изглеждаше много лесно. Антония ще каже, преживяването си е изцяло нейно. Присъствах, беше ми много интересно. Вместо да стоя отпред в някой коридор и нервно да се въртя в кръг, реших, че ще е по-лесно да бъда вътре, пък и бях подкрепа. Екипът лекари и анестезиолог бяха страхотни – направиха най-доброто. Следях ги внимателно на базата на моя опит. По-забавното беше, че дори си разказвахме весели истории, вицове, докато течеше раждането. Антония също се включваше (Смеят се.). Спирахме само за контракциите, после продължавахме.
Антония: Е, сега ще кажат, че наистина е било свръх лесно.
Ивайло: Само да добавя – спирахме само за контракциите, после продължавахме. (Смеят се.).
Антония: Наистина беше така. Аз ще започна отначало – на мен терминът ми беше на 17 януари и ние много искахме да се роди на моя имен ден. Не е предизвикано, абсолютно естествено раждане. Много хора ми казват: „Ти сигурно си го предизвикала“, но не. Явно толкова е искал да се роди на 17-и, че половин час преди полунощ (на 16 януари – бел. ред.) ми изтекоха водите вкъщи, точно като по филмите. Буквално за 10 минути стигнахме до болницата, даже беше смешно, защото влязох в банята да се къпя, започнах да си оправям багажа. Ивайло ми казваше: „Моля те, недей. Могат да ни хванат контракциите точно в колата.“ Така и стана. Отидохме, много бързо получих разкритието от 10 см и в 3:10 бях родила. Цялото ми раждане от водите до финала беше 3 часа. Много лесно стана. Болките са си болки. Само жена, която не е раждала естествено, не знае какво е това. За мен това са болки на границите на човешките възможности, но е такава болка, която всяка жена, стига да може, трябва да изпита. И тук е моментът да благодаря на д-р Чорбова и целия екип на болница „Вита“. Тя и д-р Симеонов са хората, които ме убедиха да родя естествено, защото – няма да си кривя душата, когато си в 9-ия месец, те хваща страх и почваш да се замисляш за секцио. Сега вече, след като преминах през всичко, установих, че не трябва да се дава възможност на майките да взимат сами решения. До секциото трябва да се прибягва само по медицински показатели, когато лекарите решат.
Снимка: Лилия Йотова
Да, защото човек понякога взима емоционални решения и не може да прецени…
Антония: Точно така. Аз също щях да взема такова решение, но много се радвам, че родих естествено и че не се подадох на каприза, глезотията и страха, които са мотив в такъв момент – когато всичко ти е наред, да избереш по-лесния начин. До него трябва да се прибягва само ако има заплаха за майката или за детето и лекарят е преценил. Ако можеш да родиш естествено, това е най-хубавото нещо.
Какво беше първото усещане, когато прегърна Благовест?
Антония: Разплакахме се и аз, и Ивайло. И двамата бяхме с насълзени очи. Неописуемо е! Просто човек трябва да го преживее, за да го разбере. Сложиха го веднага на гърдите ми. Той изплака много бързо. Невероятно е! Не мога да го опиша. Ето, сега не ми стигат думи, а на мен рядко не ми стигат думи да разкажа нещо (Смее се.). Но това е свръх емоция!
А успя ли да кърмиш?
Антония: Да, веднага. Това е другото преимущество на естественото раждане, че веднага тръгва кърмата, а с кърменето много бързо се възстановява организмът, матката се прибира, изключително бързо се свалят килограми. Освен това след самото раждане можеш да станеш веднага – аз сама се преместих на крака от родилна зала до стаята, в която бях настанена. Природата го е измислила да е много лесно – просто ставаш и тръгваш. Същия ден имах имен ден, през който се разхождах из коридорите, говорих си с всички, те ме поздравяваха. Все едно не бях раждала. Останахме в болницата три дни само защото има инкубационен период за бебето. На третия ден ни изписаха.
Снимка: Лилия Йотова
Храниш ли се по по-специален начин заради кърмата?
Антония: По принцип не. Нито по време на бременността, нито досега съм се хранила по по-специфичен начин, но се оказва, че режимът при кърмене е много по-строг, отколкото по време на бременността. Наистина трябва много пълноценна храна. Между другото Благовест е толкова ящно, лакомо бебе, че постоянно наддава. Роди се голям и сега е доста голям. Вече е на смесено хранене.
А как преминаха първите дни вкъщи? Как се адаптирахте? Режимът на семейството се променя – всичко се върти около бебето.
Ивайло: Има една приказка за неволята, която всички знаем. Беше много забавно, защото след изписването всички баби изведнъж изчезнаха. И с Антония се оказахме двамата с бебето вкъщи още през първия ден.
Антония: Първата смяна на памперс беше много забавна. Трябваше някой да ни снима на видео.
Ивайло: Спогледахме се. Казахме си: Какво толкова сега?! Наше си е. Не можем да го повредим. (Смее се.). Първите 24 часа бяха особено забавни, защото се учехме в движение, докато не дойде личната лекарка, която ни понаучи на някои неща. След това помолихме една акушерка да дойде да ни помогне за час-два.
Антония: Да ни покаже с къпането как се случват нещата и за всякакви детайли, свързани с първоначалната грижа за дете, защото ни е за първи път. В момента сме големи специалисти и двамата.
Ивайло: Много хубава реплика, която чух е, че родителите се учат на първото дете, така че второто е облагодетелствано.
А сега имате ли помощ при отглеждането?
Антония: Да, ние държим на връзката между нас и на нашето лично време. Хората, които ни помагат, са моите родители, майката на Ивайло също се включва и имаме една жена, която се казва Боряна и ни е много любима. Тя е акушерка и сме ѝ много благодарни за помощта, която ни оказва.
Ивайло: Тя от време на време ни помага.
Антония: Като цяло го гледаме двамата. Не го даваме много на други хора, само от време на време за по няколко часа.
Снимка: Лилия Йотова
Успявате ли да посещавате светски събитие и кое беше последното, на което успяхте да присъствате?
Антония: Бяхме на ревю на София Борисова. Ивайло никога досега не беше присъствал на ревю и му беше интересно. Това беше последното. Постоянно ни канят на събития, но гледаме да споделяме времето си с бебето, защото много бързо ще порасне и после ще ни липсват тези моменти. Сега си го гледаме и искаме пълноценно да се насладим на момента.
Наскоро беше и погачата на Благовест. Бяхте поканили 40 жени-орисници. Как се роди идеята и как избрахте гостите?
Ивайло: Това си беше организация изцяло на Антония. Тя искаше да спази традицията, за което много се радвам. Забавното е, че не бяха определени да бъдат 40. В началото мислехме да бъдем в тесен семеен кръг, обаче и двете баби са много контактни – имат много приятели, Антония – също. Лека-полека стигнаха до 40. Даже бяхме заложили квоти на двете баби (Смее се.).
Антония: Защото иначе щяха да станат 100 (Смее се.).
Като малка сватба…
Ивайло: Да, но пък се получи хубаво число 40 на 40-ия ден.
Антония: Всъщност на 40-ия ден го заведохме на Чистата молитва, за да го представим пред Бог. Днес, на Благовещение, отново ще го водим на църква по повод имения му ден. За мен беше много важно погачата да е свързана с българските традиции и тъй като го организирахме в навечерието на 1 март, решихме мартеницата и щъркелът, като предвестник на пролетта и този, който донася бебето, да бъдат част от символиката. Съчетахме пролетта с бебето, с българските традиции, като същевременно направихме съвременен прочит. За мен беше важно 40-те жени-орисници да бъдат силни, добри, вдъхновени, добри майки или успели в професията си – да го орисат, за да има попътен вятър. Мисля, че се получи много добре и подборът беше много правилен и самата погача беше страхотна. Всички бяха спазили дрескода бяло и червено, свързан с мартеницата.
Как ще отбележите днешния първи имен ден на Благовест, освен че ще отидете на църква?
Антония: Поканили сме гости вкъщи, ще сготвим и ще направим едно много хубаво парти. Ще го отпразнуваме в по-широк семеен кръг.
Кога планирате Антония да се завърне към служебните си ангажименти?
Ивайло: Антония не си е изоставяла ангажиментите, защото ми помага и сега в работата. Въпросът е, че сме се разбрали да отдели малко повече време на детето, затова не я пресирам – когато се почувства готова, тогава.
Антония: Ние работим и сега заедно. Просто съм понамалила служебните задължения като юрист, за да се отдам и да се радвам на майчинството. Това време никой няма ми го върне, затова му се радвам и се наслаждавам на най-хубавата работа на света – да съм майка.
Снимка: Личен архив
Наскоро бе годишнината от вашата първа случайна среща. Как я отбелязахте?
(Смеят се.).
Антония: Как я отбелязахме?! Кажи…
Ивайло: Събрахме приятели, близки и се позабавлявахме.
Антония: Отбелязахме я с едно тържество на любовта – много подобаващо, много стилно.
Имахте ли някакъв по-специален ритуал?
Антония: (Смее се.). Да, но не искаме да говорим за това. Точно на датата, на която се запознахме – 17 март, се врекохме във вярност един на друг отново и завинаги.
Как ви се струва в момента? Дали след Благовест ще има още нови попълнения в семейството?
Ивайло: Дай Боже, дай Боже!
Антония: Ако питаш Ивайло – веднага. Ще видим. И двамата искаме да имаме голямо семейство, но нека не говорим предварително. Засега всичко върви по план, но ще видим.
В предното интервю ми беше казала, че планирате далечно пътешествие през втория месец на Благовест. Ще издадете ли нещо?
Ивайло: Ние го разходихме в хубави градове в България вече. Още е много малък и не може да пътува много дълго време, затова може би ще се ограничим засега в радиус от 100-200 км около София, което мисля, че на този етап му е предостатъчно.
Антония: Вече успя да отиде на ски с нас. Смятам, че тепърва много ще пътуваме, защото и двамата много обичаме и предполагам, че и синът ни много ще обича. Когато го возим, е много спокоен. Предполагам, че с такива родители няма как да е различно.
Снимка: Лилия Йотова
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: Дир.БГ
0 Comments