Винаги съм вярвала в съдбата и съм знаела, че нищо не се случва даром. Преди няколко години загубих съпруга си и за да се издържам, реших да дам една от стаите си под наем.
Наемателят се оказа млад мъж, Руслан, който беше художник, и аз веднага го харесах, той не приличаше на момчетата на неговата възраст, беше сериозен, начетен, често вечер пиехме чай в кухнята, разговаряхме, споделяхме преживяванията и възгледите си.
Знаех, че има баща, който живее в селото и управлява ферма, той също е вдовец, но никога не го бях срещал. Всеки ден Руслан ми разказваше за проектите си, а аз му споделях моите планове и на двамата ни беше много интересно.
Веднъж дори му намекнах, че е време да си намери жена, но той смутено отговори, че не знае как да говори с момичета. След този разговор мина около месец. Един ден се прибрах от къщата на съседката, влязох в стаята на Руслан и го видях да работи с един модел и веднага избягах от стаята, мислейки, че младият ми съквартирант се занимава с нещо друго.
По-късно, на чаша чай, той ми призна, че харесва това момиче, но не знае как да ѝ каже за това. Оказа се, че по-късно поканих това момиче на чай, сякаш за да се извиня за това недоразумение, тогава нашите младежи започнаха да разговарят и ледът между тях се разчупи. Руслан много пъти ми благодари за това, а веднъж ме помоли да разреша на баща му да дойде и да остане при нас за известно време, за да премине някакви изследвания.
Дори каза, че може да плати за лечението на баща си, но аз не взех парите. Баща му дойде и аз не можех да повярвам, че мога да се интересувам толкова много от един мъж, затова започнахме да говорим с него и се оказа, че имаме много общи неща.
Сега планираме две сватби – тази на Руслан и приятелката му и моята с бащата на Руслан. Щастлива съм и се радвам, че реших да дам стаята под наем.
0 Comments