Иван Христов разкрива своите слабости, чувства и философия за живота – както личния, така и професионалния си.
В едно интервю за подкаста на Мон Дьо, Иван откровено говори за една от най-сериозните си борби – битката с алкохола.
“Осъзнавах къде води този път“, споделя Иван и добавя, че винаги е бил честен със себе си относно зависимостта си.
„Не намирах смисъл и воля да продължа в свят, в който постоянно си пиян“, разказва той за своите мотиви да пие от зазоряване до здрач.
Годините и желанието за живот го държат стабилен всеки ден. Съзнава обаче, че не може да продължава да функционира нормално и че това засяга всички около него – колеги и приятели.
„Андрей може и да не сме си говорили, но усещах, че скоро ще дойде моментът на откровението между нас“, разказва Иван.
Преодоляване на миналото
„Пренасях стреса от миналото, когато очаквах баща ми да се върне вкъщи“, спомня си той. Въпреки това, помни и момента, когато осъзнава, че влияе на хората около себе си, когато погледна в очите на съпругата си Ирина.
„Първите четири седмици са най-трудни. Не можеш да дишаш, трепериш, потиш се. Ясно знаех какво преживявам, беше като сериозна болест, която те поразява“, признава той.
През последните две години отново позволява на себе си да изпие чаша или две вино, като си поставя твърда граница, която обещава да не прекрачва.
Още в началото, когато се запознава с Ирина, знае, че тя ще бъде неговата съпруга.
„Липсваше ми увереността и готовността да й предложа да сподели живота си с мен“, спомня си той с усмивка.
Историята му с Ирина започва, когато тя стъпва в ринга на шоуто „Сблъсък“, десет години след първата им среща. „Вярвам в синхроничностите, на имения ден на Андрей празнувам рожден ден и на такова събитие се приближих до нея и й казах, че вече сме съпруг и съпруга.“
„Обичам я, защото тя е моят свят. Хората търсят своите половинки, а ние открихме, че сме цели хора“, разкрива той значението на Ирина за него.
„Няма компромис, който да съм направил толкова сериозно, че да ме е срам от него.“ Иван споделя пред Мон Дьо, че с годините е определил границите, които желае да запази с колегата си Андрей Арнаудов.
Безработни, но не и без мотивация
„Глупакът смесва толерантността със сладостта“, философия, която Иван прилага в професионалния си живот.
Въпреки че в момента той и Андрей са без работа, Иван възприема това като етап от техния житейски път, който е част от тяхното развитие. Той смята, че фактът, че двамата не работят в момента в телевизията, не е предателство от страна на индустрията, а по-скоро от обществото, което очаква „професионално и качествено съдържание“.
„Любимата тема на българина – как да се инвестират милиони в телевизията, но аз смятам, че по-важно от спечелените пари е какво правиш с тях след това. Вярвам, че споделената визия за живота ги държи заедно с Андрей толкова дълго.“
0 Comments