На една от последните ни разходки, когато се отправихме към Еменския каньон, решихме пътьом да се отбием до Гложенския манастир и Гложенския водопад. Няма да ви излъжа, ако кажа, че един от най-впечатляващите за нас манастири е именно този – Гложенски манастир „Св.Георги Победоносец“. Той е сякаш кацнал насред гората на една висока скала и разкрива пред посетителите си уникални панорамни гледки. Това е едно от местата, което горещо ви препоръчваме да посетите. Подходящо е за еднодневна разходка близо до София, както и за разходка с дете.

Къде се намира Гложенския манастир и как се стига до него

Гложенският манастир се извисява на една висока скала на западните склонове на Стара планина, под връх Камен Лисец. Ако пътувате от София, разстоянието до манастира е около 100-тина километра, като повече от тях са по автомагистрала Хемус. За около час и нещо се стига до манастира.

До манастира с автомобил

Карайки по магистралата, в един момент следва да хванете пътя за Тетевен. Пътят минава през село Малък извор, а след като излезете от селото има табела за манастира. Шосето към Гложенския манастир е доста тясно на места и със завои, но пък за сметка на това е уникално живописно. Ние имахме късмет докато пътуваме нагоре да вали, а когато стигнахме дъждът спря, облаците се разкъсаха и успяхме да видим пролетния Балкан в цялата му прелест. Толкова зелено, че чак не можехме да повярваме на очите си.

В случай, че пътувате от друго място – манастирът се намира на около 30-тина километра от град Тетевен и на 17 километра от село Гложене. Навигацията ще ви отведе на правилното място, за разлика от навигацията към Гложенския водопад, за който ще ви разкажа в друга статия.

До манастира пеша от село Гложене

Преди да посетим манастира прочетохме, че до него има и пешеходен маршрут. Той води своето начало от стадиона в селото, който можете да намерите като попитате някой местен. Зад самия стадион има павиран път, а около 200-300 метра след него асфалтово отклонение, където трябва да завиете надясно и да поемете нагоре. След още няколко метра се стига и до първата указателна табела за Гложенския манастир. Доколкото четохме, от тук насетне има доста указателни табели и маркировка. Маршрутът се преминава за около 1 час – 1 час и 30 минути, според темпото на ходещите. Този път дори не бяхме обмисляли да се качваме пеша до манастира, защото имахме уговорка с приятели и посещението на Гложенския манастир и Гложенския водопад си бяха като бонус към програмата ни за предстоящите няколко дни.

Малко повече информация за Гложенския манастир

Не случайно на много места четохме, че е хубаво да се ходи там, когато времето е чисто. Ако не успеете да видите невероятната панорама отгоре, то задължително трябва да се върнете там отново! Между другото до самия вход на манастира започва пътека, която води до пещера. За жалост беше много мокро и кално, а ние нямахме и достатъчно време, за да се разходим до пещерата. Четохме, че разходката до нея е около 40-тина минути.

История на манастира

Има множество теории и твърдения за създаването на манастира. Според някои източници, той е основан в средата на 13 век от княз Георги Глож. Киевският княз, който се заселва в района на село Гложене, има позволението на цар Иван Асен II да построи манастир, който да посвети на иконата „Свети Георги Победоносец“. Смята се, че през 14 век в непосредствена близост бил построен още един манастир, като имало тунел в скалите между двата манастира. Всъщност вторият манастир е именно и днешният такъв, който посещаваме и за който ви разказвам в момента. Тунелът се е наричал „просечник“ и е единственото нещо, което е останало от някогашния манастир. Смята се, че именно този тунел е многократно използван от Васил Левски, когато бягал от турците.

Други източници пък, се оповават на легендата за иконата на Свети Георги Победоносец. Тя се намирала в манастир долу в селото, но всеки ден иконата на чудотвореца изчезвала и монасите я намирали на съседния хълм. Монасите считат това за знак и решават да построят манастир именно на този хълм, където намира иконата.

През 16 век манастирът е обновен, а през 17 век в него започва да се развива училищното дело и се създава функциониращо килийно училище.

Манастирът е функционирал дори по време на османското нашествие, но е имал големи финансови проблеми. Разположението му е наистина много стратегическо и сякаш наподобява крепост. Поради тази причина освен средище за духовния и културен живот на българите по време на робството, той е и скривалище на различни революционери.

Архитектура на манастира

Поради архитектурата си манастирът може да бъде оприличен на замък върху скалите. Той се състои от една църква и двуетажни жилищни постройки, които ограждат вътрешен двор. Манастирската църква, която е функционираща в момента е построена през 1931 година. Тя се намира на мястото на старата църква, която е разрушена от земетресение през 1913 година.

Нашето посещение на Гложенски манастир „Св.Георги Победоносец“

От доста време бяхме решили да отидем го Гложенския манастир и водопад, но чакахме природата да се събуди и дърветата да се раззеленят. Ето, че дойде и този момент. Както вече споменах го съчетахме с друга разходка и гостуване на прители в село Емен.

Успяхме да тръгнем от вкъщи час към 12 часа на обяд, което си беше голямо постижение, имайки предвид, че точно предишния ден се бяхме прибрали от няколко дни на вилата. На бързо изпрахме дрехите и спретнахме багажа наново за поредното пътешествие. Та, в 12 на обяд тръгнахме и бяхме в манастира около 13:30 може би.

Това, което много силно ни впечатли беше природата. Докато пътувахме по тесния и виещ се път към манастира валеше дъжд. Въпреки това, а може би и заради това цветовете на дърветата бяха толкова наситени, че сякаш бяхме в някаква друга реалност. Невероятна красота, дори не мога да намеря подходящите думи да ви го опиша. И така след около 20-тина -30 минути през зелената и мокра гора стигнахме до паркинга на манастира.

За наш огромен късмет дъждът спря и изведнъж облаците се разкъсаха и изгря слънце. Магически момент! Паркирахме колата, извадихме на детето новата тротинетка, платихме 2 лева за паркинг и тръгнахме към самия манастир. А отгоре гледката беше зашеметяваща. Няма да описвам с думи, можете сами да се убедите в това от снимките и видеото. Докато Пепи снима, ние с малката влязохме в двора на манастира. За съжаление имаше ремонтни дейности и нямахме възможността да го разгледаме. Набързо обходихме двора и излязохме навън, за да се любуваме на необятната панорама гледка.

Малката започна да се рови в някакъв пясък и да гони манастирската котка. Поседяхме може би около час там и задуха много силен вятър. Това беше знак, че трябва да тръгваме вече към Гложенския водопад. Набързо се ориентирахме към колата и поехме наобратно. Започна да духа и още по-силен вятър. Бяхме наистина много щастливи, защото времето се оправи сякаш по поръчка, точно когато бяхме в манастира, а след това отново заваля проливен дъжд.

Заключение

Гложенският манастир със сигурност е един от най-любимите ни манастири. Живописният път, водещ до него и невероятната панорама, разкриваща се от горе са незаменими. Винаги можете да съчетаете разходката си до него с посещение на Гложенския водопад, а защо не и на град Тетевен. В Тетевен имаме един много любим водопад и екопътека, които посетихме буквално дни преди да се роди Рая – Водопад Скока и екопътека „Под пръските на водопада“ край Тетевен.

Източник: sunrisinglife