Казвам се Елена Веточка – това не е фамилно име, а псевдонимът ми, родителите ми ме наричаха така в детството.
Родена съм в малко село в северната част на Румъния, но на четиринадесет години заминах да живея в голям град, пише pochivkata.blitz.bg.
На осемнадесет години получих работа като лаборант в кардиологична болница, учих едновременно и хематология, но не завърших, защото човекът, когото срещнах (той, между другото, е баща на трите ми деца, но повече за това по-късно), предложи да заминем за Германия.
Всъщност мислех да продължа образованието си, надявайки се, че ще изградя кариера, но някак си тези мои намерения бързо се разпаднаха …
Румъния, както всички знаят, е бедна страна, има малко възможности там, толкова много румънци се разпръснаха по света в търсене на по-добър живот.
В Германия не останахме дълго и се преместихме във Великобритания, където се надявахме да постигнем нещо и да успеем.
Настанихме се в Лондон и скоро успях да намеря работа като готвач в местната синагога. Помагах на готвача със сервирането и в процеса на работа установих, че обичам да си играя с храната.
Не да готвя, а да украсявам, да подреждам всичко красиво, тоест да играя – в творчески, театрален, естетически смисъл (това беше много, много полезно за мен – след много години вече в друга държава).
Но скоро трябваше да напусна синагогата: моят приятел нямаше работа с работа в Лондон и отново, само след малко повече от година, трябваше да си тръгнем.
Този път разопаковахме чантите си в Дъблин. Щях да се върна в университета, но скоро разбрах, че съм бременна. След време вече бях майка на три сина. Въпросът с образованието ми беше отложен, а и нямахме пари, трябваше да измисля как да живеем.
Разбира се, ако имате дете, не можете да кажете, че не правите нищо. Напротив, имате страшно много работа. Имах три деца и в същото време печелех пари, без да напускам дома.
Как? Отворих фирма за гладене в апартамента си. Клиентите ми носеха чисто бельо и аз го гладех. Моето мини предприятие беше много успешно, но работех ужасно много.
Покрай работата ми разговарях с хора, гледах ги, слушах ги.
Например, веднъж, по времето на някаква криза, клиентите ми значително намаляха и аз се замислих как да понижа цените.
Но един от клиентите ми, който всяка седмица носеше невероятни снежнобяли ризи, каза: „Не мислете дори! Не трябва да понижавате, а да повишавате цените, така че тези, които наистина се интересуват от вас и ценят работата ви, да останат с вас. “ Така и направих – и той беше прав!
Най-добрите клиенти останаха с мен, а всички свободни места скоро бяха заети от нови клиенти. Накратко всичко беше наред, с изключение на личния ми живот – отношенията с бащата на децата ми станаха все по-лоши и по-лоши … В резултат на това се разделихме.
Сега, поглеждайки назад, разбирам каква беше грешката ми – забравих за себе си. Думата „имаме нужда“ удуши думата „искам“ за мен. Възстанових се, но когато се претеглих на кантара, изпаднах в ужас – 144 килограма.
И в тази ситуация, в един момент разбрах: за да не се изгубя напълно, трябва да действам. Бях силно подкрепена в този момент от най-големия си син: той прие моята позиция и по време на раздялата с баща си много ме подкрепи.
Тогава претърпях операция за намаляване на стомаха, загубих 60 килограма и бавно започнах да променям живота си.
Скоро получих подкрепа от ирландското правителство за самотни родители и успях да се запиша в университет и да завърша курс, започнал в Румъния.
Напрегнах се, спестих повече пари, извиках момчетата и се преместих във Франция, в Ница.
Защо отново излетях и заминах за чужда държава без работа и език? За какво? Разбира се, в името на децата и тяхното бъдеще. И за себе си! Моите момчета и аз сме истински екип.
Горещата кръв тече в тях, както и в мен, те са откриватели по природа, обичат да учат, да четат и имат феноменален склонност към езиците. Но основното е, че и те като мен имат живи, страстни, артистични души.
Всички сме оптимисти и вярваме в своя шанс. Е, всъщност, първоначално нашият план беше да дойдем за една учебна година, да се насладим на Франция, легендарния Лазурен бряг с нейната култура, цветове, кухня.
И тогава да се върнем, защото децата ми са граждани на Ирландия. Но всички се влюбихме точно в това.
Лазурният бряг е място на креативни хора, неслучайно художниците са идвали тук по всяко време, самата атмосфера там ви кара да развивате нови и нови идеи.
Затова скоро се развълнувах от това, което ми хрумна: реших да организирам забавни пикници с невероятни гледки за туристи.
Факт е, че обичам средновековни села по върховете на засадени с маслини хълмове, усещам блаженство и спокойствие в старите, изгорени от слънце площади, аромат на малини, на сутрешния пазар, нежните цветя от тиквички, които внимателно поставям в кошницата, кайсии, репички, сирене. ..
И наистина исках да споделя тези чувства с моите гости. Както казвам, предлагам на хората не просто пикник сред природата, а незабравимо преживяване, преживяване, което ще се помни цял живот!
Всъщност изглежда така: планирам меню, купувам продукти, получавам упътвания и каня всички да се присъединят към мен. Цената на участието е от 100 евро.
За да привлека клиенти на моите пикници и да разкажа на света за моя бизнес, аз стартирах акаунт в Instagram, наречен ElenasMoments, тоест „Моментите на Елена“.
Никога не съм правила нещо подобно, но в Ница всичко се оказа много просто и вълнуващо.
Обичам да готвя и да украсявам храната, ва подреждам масата, а после снимам – в резултат на това 26 хиляди души вече следят моите публикации! И повечето клиенти идват при мен оттам.
За моите пикници специално закупих антикварен френски автомобил Citroen 2CV, същият, като от известния филм с Луи Де Фунес „Полицаите от Сен Тропе“.
Десетки хора вече са посетили моите пикници – руснаци, поляци, британци, германци.
Винаги е нещо необичайно, фотогенично – така, че снимките след пътуването да останат спиращи дъха!
Източник: Марица
0 Comments