България може да стане първата държава в рамките на Единния валутен механизъм, която…

България може да се превърне в първата страна от Единния валутен механизъм на ЕС, която няма да спази предварително заложения преходен и паралелен период за въвеждане на еврото и превръщането му в единствена валута в икономиката. Това означава, че възможността за разплащане както с левове, така и с евро, която по план трябва да приключи до края на януари, може да бъде удължена с две седмици или дори месец. Това става ясно от водещ експерт на БНБ, цитиран от Lupa.bg.

Тази седмица започват консултации между ръководството на финансовото министерство и централната банка, обяснява източникът. Целта е да се реши какви стъпки да се предприемат, тъй като търговци и работещи в сферата на услугите изпитват затруднения с изискването да връщат ресто в евро, дори когато клиентите плащат в левове. Това не е свързано с бойкот, както някои го сравняват с руската рубла, а се дължи на реален недостиг на еврови банкноти и монети сред населението.

За да се удължи този преходен период, ще е необходимо да се променят разпоредбите в Закона за въвеждане на еврото, по-специално чл. 24 и 25. Към момента те гласят:

„Чл. 24. От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).

Правила в периода на двойно обращение

Чл. 25. (1) В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.

(2) В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.

(3) В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.

(4) От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.

(5) В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори“.

Още в първия работен ден на 2026 г. стана ясно, че само около 30% от клиентите в големите търговски вериги избират да плащат в евро, докато повечето все още предпочитат левове на касите. По-големите търговци вече са се снабдили с необходимите евро банкноти, но малките магазини, квартални бакалии и салони все още използват основно левове, тъй като има недостиг на евро в обращение.

За сравнение, когато Хърватия прие еврото през 2023 г., преходът от куната към еврото продължи само две седмици, а въвеждането на новата валута завърши в средата на януари. Там също е въведено ограничение – до края на 2025 г. хърватските монети могат да се обменят за евро, но от 1 януари 2026 г. това вече не е възможно. В България срокът за безплатна обмяна на левове е шест месеца, валиден както за БНБ, така и за търговските банки, а в касите на управителя на БНБ Димитър Радев тази възможност остава безсрочна. За Хърватия обаче това важи само за банкнотите.

У нас беше определен един месец за паралелно използване на двете валути, но към момента всички индикации сочат, че този срок ще бъде удължен, което ще е прецедент в ЕС. Дори ако удължаването на плащанията в лева продължи до края на следващия месец, подобни случаи вече е имало в рамките на съюза.

През 2002 г., когато в Германия марката беше извадена от обращение (а тогава левът беше свързан с нея чрез Валутния борд), Дойчебанк позволи двумесечен преходен период, през който марката и еврото се използваха паралелно – до 28 февруари.

В крайна сметка се оказва, че преходът към еврото е по-сложен, отколкото се предполагаше. Ясно е, че при такива процеси е нужна гъвкавост и адаптация към реалната ситуация, а не винаги стриктно спазване на първоначалния график.

Като цяло, въпросът с удължаването на преходния период за еврото в България изглежда логичен предвид реалните предизвикателства. Остава да се види как ще се развият нещата на практика.