Баба Нурие е родена през 1912 г. и е най-възрастният човек в България. Почти сама е отгледала децата си. Съпругът й Реджеп бил с 4 г. по-млад от нея и починал през 1952 г. от силикоза, когато е едва на 36. “Баща ми бе много трудолюбив.
Работеше във фабриката за флотация на руда в Средногорци, която вече не съществува. Един час вървеше пеша, за да стигне до фабриката, и след това отново се прибираше пеш.
Винаги носеше една красива жълта чанта с капак. В нея слагаше голям бял хляб и някакво дребно лакомство за нас. Успя да ни построи къща, в която имаше за всеки по стая”, казва Рамадан, цитиран от „24 часа“. Тогава семейството живеело в с. Рустан, което сега е напълно обезлюдено и няма нито един постоянен жител. “Като се ожених за Рамадан, помагах на свекървата да гледа нейните деца. Мъжа ми го взеха войник, а братята и сестрите му бяха по-малки от мен. Свекървата я помня да носи вода от 300 метра по две кофи на кобилица и трета в ръката.
По-късно, като сеехме тютюн, пак носеше вода, за да поливаме разсада”, казва Мюмюнe, най-голямата снаха на баба Нурие. Още в началото на 70-те години на миналия век Рамадан си построил къща в Средногорци, а след него го последвали и братята му. “Майка до 80-те си години бе много здрава и не е влизала за дълго в болница.
След това получи три леки инсулта, но в сравнително дълъг период от време, а не един след друг. Лекарите казват, че именно това е причината да остане в стабилно здраве. Заради заболяване жлъчката й бе отстранена, но и тази операция не й повлия съществено. Екипът дори бе пропуснал нещо, та я отваряха втори път”, казва синът й.
Той започнал да работи едва на 16 г., за да помага на голямото си семейство. Първо разнасял инструментите на инженери за строителство на язовир в района, след това бил въглищар, огняр, работил на варници и в “Горубсо”. Като дете пък отговарял за топлото в семейството. Направил подобие на количка с едно изоставено желязно колело и от километър събирал съчки, за да ги избута до къщата им. Един товар стигал за едно денонощие. “Бяха много гладни години. Спомням си, че съм вървял час и половина пеша до Смолян.
Копах цял ден една градина с фасул, а надницата ми беше кило сол. Просто нямаше сол вкъщи”, казва Рамадан. “Майка е селска жена. Цял живот е работила на тютюна, гледала е картофи и фасул. Винаги сме имали крава и съответно мляко и домашно масло.
Понеже бяхме много деца, никога не е работила държавна работа, за да може да има свободно време да ни отгледа. Пенсионира се като земеделски производител”, намесва се вторият син на баба Нурие – Реджеп.
“Тя не готвеше с олио, а винаги с домашно масло. Никога не е била капризна в яденето, но предпочиташе това, което сами сме си отгледали в градината. Имаше навик след ядене да полегне и дори да си дремне. Винаги е била спокоен и уравновесен човек. Не се ядосваше за щяло и нещяло, винаги е уважавала другите. Не си спомням някога да е правила кавги. Никога не е вкусвала алкохол или да е пушила цигари”, уточнява той.
Сега баба Нурие взима около 560 лв. на месец – от пенсия, вдовишки и други начисления за възраст. Рамадан й е личен асистент, но напоследък и той, и съпругата му закъсали със здравето и си поделят разходите и грижите за столетничката с другите й деца и внуци. “Сега се налага ние да помагаме на нашите родители, които трябва да гледат техните родители. Сравнително рядко се виждаме и в първия момент баба Нурие дори не можа да ме познае. Впоследствие по гласа ми вероятно се досети кой съм”, казва синът на Рамадан – Исмет.
Той е на 57 г. и реално е най-големият внук на баба Нурие. Строител е и от 15 г. живее със семейството си в Англия. Рамадан и Реджеп са съседи в Средногорци. Третият син на баба Нурие – Асен, починал миналата година след много тежък COVID.
Дъщерите й – Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени в Бяла река, Търън и Смолян. Всяко от децата гледа майка си по месец на ротационен принцип, тя никога не е била лишена от грижи. От началото до края на май ще е при най-малката щерка. От всичките си деца баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.
Наследниците признават, че им било най-трудно преди 5 години, когато трябвало да преценят дали да се оперира заради прогресивно ослепяване. Заедно решили да постъпи в болница, въпреки че можело да не издържи операцията. Столетницата не виждала и с двете си очи от години заради катаракта. Баба Нурие не различавала дори чинията и приборите за хранене. “Постоянно имаше човек край нея. Искаше да ходи по двора и градините, а можеше да падне. Преди операцията беше толкова зле, че трябваше да я храним”, спомня си снахата. Лекарите от очното отделение към МБАЛ – Смолян преценили, че тя е напълно здрава жена и може да се подложи на операция, въпреки че тогава била на 105 г.
Преди операцията различавала само светло и тъмно. Лекарският екип от Смолян бил наясно, че е невъзможно стопроцентово възстановяване на зрението. Оперирали й само дясното око. На лявото клепачът бил паднал и нямало как да се получи желаният резултат, дори и да се подложи на интервенция. “Още след операцията я тествах лично.
По-рано не виждаше от един метър показан пръст. След това не само ги виждаше, но и можеше да каже колко пръста са вдигнати”, твърди Рамадан. “Не е идвала на преглед след операцията, но от нейни близки научих, че е добре. За мен бе вълнуващо не само да докосна човек на такава възраст, но и да успея да помогна”, казва д-р Петър Янев, ръководител на операционния екип.
0 Comments