Искам да се обърна към всички читатели, които изоставят родителите си в старчески домове. Надявам се, че моята история ще им послужи за поука и те ще осъзнаят, че стига сърцето да пожелае, изход винаги има.
Със съпругата ми Дани не можем да се похвалим с добро материално състояние.
Собственици сме на малка къща с маза и три стаи. Казано накратко – нямаме място дори за домашен любимец.
Едната стая е заета от дъщеря ни – студентка първа година, във втората са синът ми и снахата, а в третата сме ние със съпругата ми. Фамилията ни е голяма, но се разбираме и подкрепяме. В другия край на града живеят родителите ми, които са заедно повече от 60 години.
Доскоро те не се нуждаеха от грижи, но с времето възрастта им започна да се усеща: баща ми е с деменция, а майка ми се придвижва с патерици. Старите хора вече не могат да разчитат един на друг и се нуждаеха от помощ.
Дълго време се чудех какво да направя, но за всичко, което измислих, ми трябваха пари. Имаше само един изход – да изпратя родителите си в старчески дом и да ги посещавам там, когато ми е възможно.
Мисълта да постъпя по този начин с майка си и баща си, караше гърдите ми да се свиват от болка, защото за мен това е равносилно на предателство. Не исках да ги водя на място, където ще живеят в различни стаи. Те са толкова привързани един към друг, че ако ги разделят, ще изгубят желание за живот. Докато цялото семейство търсеше подходящ вариант, синовната обич ми показа правилния изход.
Както споменах, имаме мазе в къщата. Със собствените си ръце го реконструирах, направих не само тоалетна и душ, а и оборудвах малка кухня. След ремонта мазето се превърна в уютно и топло място, където настаних майка си и баща си.
Родителите ми имат всичко, от което се нуждаят, а най-хубавото е, че аз, съпругата ми и любимите им внуци, сме до тях и по всяко едно време им помагаме. Щастлив съм, че ще прекарат старините си, обградени с много грижи и любов. Затова ви казвам – стига сърцето ви да пожелае, изход винаги има.
0 Comments