За първи път откакто беше екстрадиран от Дания, соченият за убиец на Димитър Малинов от пловдивското село Цалапица – Рангел Бизюрев, даде показания. Те са разтърсващи и залата притихна.
Ето и думите му:
„С близнаците Борислав и Валентин Динкови сме приятели. С Митко Малинов се познавахме. Срещали сме се в различни компании. Последно го видях, когато си дойдох от Германия и един път в магазина. Никога между нас не е имало пререкания.
Един мой приятел ми каза, че Митко е говорел, че съм помияр, псувал ме е и ме е обиждал. Това много ме ядоса, защото нямаше причина. Във въпросния ден накарах Борислав Динков да му пише в „Месинджър“ дали е вкъщи. Разбраха се Борислав да мине да го вземе след 5 минути. Качихме се в колата. Борислав караше.
Малко преди да стигнем дома на Митко слязох. Борислав го взе и се върнаха при мен. През отворения прозорец откъм предната седалка, където седеше Митко, го попитах защо говори такива лоши неща за мен. Отворих врата.
Той слезе и ми повтори, че не е длъжен да ми дава отговори. Тогава го бутнах един път с ръце в гърдите. Той не падна и също се опита да ме блъсне. Нанесох му два удара в дясната страна на торса. Пак се опита да ме блъсне. Ударих го два пъти от ляво, отново в торса. Ударих го един път в корема и един път в гърдите. При удара той залитна, удари се в дърво и падна на земята.
Каза ми „спри, много лошо ме удари“. Качих се при Борислав в колата и докато се качвах видях, че Митко се изправя. Потеглихме с Борислав и на близка улица му казах да се върне. Когато се върнахме видяхме, че Митко е на повече от 20 метра от мястото, на което го оставихме, Нямаше признаци на живот.
Очите му бяха отворени.
Проверих няколко пъти пулса му. Качих се в колата, казах на Борислав, че е починал и има нещо нередно тук, а след малко пак се върнахме. Борислав погледна Митко и той му провери пулса.
Борислав ми каза да взема телефона на Митко, а в калъфа беше и личната му карта. Борислав ми каза да му счупя личната карта и симкартата, което и направих. Озовахме се близо до стопанска постройка, където имаше канал. Борислав ми каза да изхвърля счупените неща в канала. Върнахме се в селото и отидохме да проверим диша ли Митко.
Бях в шок, стрес, уплаших се много още от началото и не бях способен да взимам каквито и да е решения. Върнахме се, осветявахме с фарове мястото, трупът беше там. После Борислав обърна колата със задницата, за да може да сложим трупа в багажника, както предложи Борислав.
Той се обади на брат си Валентин и му каза да донесе кирка и лопата. Отидохме на мястото, където беше намерен трупа на Митко и изкопахме дупка,. Заровихме го. След това Вальо дойде с друга кола, донесе кирката и лопатата.
Валентин провери пулса на Митко, но нямаше такъв.
Само аз удрях Митко. Борислав не го е докосвал. След като заровихме тялото си тръгнахме.“
0 Comments