Един директор на завод казал на секретарката си:
– Я ми извикай Петър!
Когато Петър дошъл, шефът започнал с кадифен глас:
– Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче! Искаш ли кафенце? Значи, да ти кажа, много съм доволен от теб! Още помня как постъпи преди година при нас – млад, плах, неопитен… Обаче бързо навлезе в работата. Само след седмица стана бригадир. След месец – началник цех. И като се почна: главен инженер, главен технолог, началник производство… И ето, от утре ставаш заместник-директор.
Един вид – моя дясна ръка.
Петърчо дума не продумвал и гледал в килима. Директорът се захилил и го подканил:
– Е, защо мълчиш? Какво се казва в такива случаи?
Тогава Петър смотолевил:
– Ами, благодаря много, татко!
0 Comments