„Свободата на словото не се мери с кафе пред камерите, а с това кой стои, когато камерите ги няма!“ Така журналистката Тина Ивайлова от GlasNews и TrafficNews коментира силната реакция на журналистическата общност и обществото след напускането на Мария Цънцарова от телевизията.
„Винаги съм вярвала, че личността на журналиста не е от значение – важни са делата му. Журналистиката трябва да работи за хората, не за самата медия или за егото на журналиста“, посочва Ивайлова. Тя отново насочва вниманието към реалностите в бранша и значението на свободното изразяване.
„И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето. Когато ме нападна кметът и областен координатор на ГЕРБ в Бургас заради случая с детската градина в Каблешково и публично защити обвинявана в педофилия учителка, никой „освободител“ на словото не се и сети за „кафе“.“, допълва тя.
Вижте цялото мнение, което Тина Ивайлова сподели:
„Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма! Реших да кажа и аз нещо за свободата на словото, понеже гледам, че тези дни е модерно.
Ще го кажа като един обикновен журналист, не като „важен“, а като онези, които си пият кафето у дома, когато намерят време.
Във връзка с последните събития и цялата тази истерия в последните дни, реших да припомня част от свой стар пост.
И понеже, за разлика от пиещите кафе пред bTV, аз нямам политически пристрастия, нито „правилна“ позиция според
конюнктурата, защото смятам, че всички участници в прословутия триъгълник на властта са едни и същи и еднакво не работят за интереса на хората.
За разлика от тези, които „пият кафе“ пред bTV, аз напуснах без много шум и NOVA, и bTV. Винаги съм мислела, че не журналистът е важен, а действията му.
И че журналистиката трябва да служи на хората, а не на медията или на личното его.
Никога не съм се стремила да бъда в студиото, за да бъда видяна. Важен ми е бил резултатът след всеки материал. Предпочитам да съм там, където се взимат решенията, и да се боря за каузите си.
И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някак си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето.
Когато кметът и областният координатор на ГЕРБ в Бургас ме нападнаха заради случая с детската градина в Каблешково и публично защитиха учителка, обвинявана в педофилия, никой от „освободителите“ на словото не си помисли за „кафе“.
Хората реагираха – точно тези „обикновените“.
Защо ли се получи така?
Може би защото беше замесено 4-годишно дете, а не някой политик – дебел, слаб или както и да е.
Не знам, оставям въпроса на вас.
Който е разбрал тогава, ще разбере и сега:
„Телевизията ме е научила на много, и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Научи ме технически как се работи в такъв вид медия.
Научи ме също и каква не искам да съм.
Най-важното, на което ме научи през последните години, е, че в рамката на екрана много истории остават недоизказани.
Всяка секунда ефир е ценна, а всяка дума се „претегля“, първо от продуценти, после от юристи, после пак от продуценти и пак от юристи.
И така, докато ефирното време не остане твърде малко за истинско разследване.
И не защото по принцип ефирът е кратък, а защото някои истории и личности са с „приоритет“.
Голяма част от хората, които решават кое и как да бъде излъчено, нямат нито един ден работа на терен.
Ако имат, то е било като стажанти, за да отразят някое събитие.
Тези хора нямат представа как се работи извън сградата на телевизията.
Не говоря за разследване, дори за отразяване на събитие.
През всичките тези години съм се борила с това.
Може би и затова не станах „любимка“ на никого от тях.
По-голямата част от тях, продуценти и юристи, не ги интересуват хората, които снимаш, онези, на които разказваш историите, или тези, които преследваш, за да покажеш какво са направили.
Мнозина нямат смелостта да покажат истината такава, каквато е.
И го казвам най-отговорно, на по-високо ниво проблемът не е цензурата, а автоцензурата.
Моето мнение е, че нито на едната, нито на другата от двете водещи телевизии им трябват разследвания.
И не говоря за самите телевизии, а за хората, които управляват процеса в тях.
Те предпочитат да не носят отговорност и да им е удобно там, където са.
Защото да премълчиш е най-лесният избор и не изисква характер.
Затова на този етап избирам да работя извън телевизиите или поне извън тези условия.
Защото няма смисъл.
Смисълът е в резултатите.
Аз и екипът ни никога не сме се водили от това кое ще се гледа или ще носи рейтинг.
Сигналите и случаите, по които работим, винаги са били в полза на хората, с идеята да помогнем.
В над 90 процента от случаите сме имали успех.
По останалите продължаваме да работим до крайния резултат.
Благодаря на Александър Апостолов за доверието.
Благодаря на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg за работата ни заедно.
П.С. Да ви е сладко.“
Тина Ивайлова ясно очертава границите на професионалната журналистика и личния избор. Историята й напомня, че истинското значение на работата се разкрива извън светлините на прожекторите.
0 Comments