Ще разкажем за съдбата на един български град, който на практика изчезва, като отправяме апела „Гледайте Плевен и мислете за България“. Тридесет и пет години след 10 ноември някогашният силен промишлен и културен център е достигнал дъното – демографски, икономически и културно.
За да не бъдем голословни, ще подкрепим думите си с конкретни факти. Какви промени настъпиха – или не настъпиха – в един от най-красивите градове през последните 25 години? Как се преобразиха Плевен и неговите жители за това време и какво се случи с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!
Няма как да не започнем с въпроса за населението. Дори без официални данни, всеки може да забележи, че улиците на Плевен стават все по-празни, а Главната, която преди кипеше от живот по всяко време, сега е почти пуста.
Данните са показателни: през 1985 г. Плевен е имал 165 766 жители. През 2001 – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122 души. От този град са си тръгнали над 70 000 души за периода на прехода. Плевен беше последният град с население над 100 000, но вече повече от десетилетие е под тази граница, а тенденцията е към по-нататъшно намаляване. Основната причина е ясна – хората не намират работа и напускат родното място.
Икономика и бизнес – постоянни трудности
Местният бизнес функционира едва-едва, а производството стига само за изплащане на заплати – и то не винаги. Много предприятия фалираха или преминаха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше важен индустриален център – десетки държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене допринасяха за местната и международната икономика със своето качество.
След приватизацията, която трудно може да се нарече обичайно раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от чужди измамници с подкрепата на безлични чиновници, които получаваха комисионни от фиктивните инвеститори. През тези години много хора се опитаха да създадат собствени фирми с банкови заеми, но високите лихви направиха погасяването невъзможно. През 2021 г. за първи път стана ясно, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или се е ориентирал към сивия сектор.
Днес рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат край Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия са затворени, а останалите работят с много ограничен капацитет.
Днес за икономически „гиганти“ се смятат две-три шивашки фирми, а в сектора работят още около десетина малки и средни предприятия.
Статистиката е красноречива: през 1999 г. в региона по Булстат има 20 328 фирми. През 2012 остават 9 370 с 52 169 заети, а към днешна дата фирмите са под 7 000 и работещите – под 40 000.
Образованието – 50 училища по-малко
През 1989 г. в областта са работили 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 г. броят им намалява до 117, а учениците – до 30 729. Към 2023 г. училищата са малко над 100 и децата са под 25 000. Само тази година бяха затворени още две – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – удар по съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Служители на правосъдието си спомнят с носталгия времето, когато делата се разглеждаха навреме, а тежките престъпления бяха рядкост. Това даваше възможност на прокуратурата и съда да отделят внимание на всеки случай и да осигуряват качествено правосъдие.
Увеличаването на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групи, доведе до засилени опити за намеса в съдебната система. Представителите на подземния свят искаха убийците да не бъдат разкрити, а политиците държаха да запазят властта си на всяка цена.
Съдебната система попадна под сериозен натиск. Пробивът настъпи чрез раздаване на пари, постове, множество жертви и унижения. После дойдоха лобитата, интригите и сривът на доверието в институциите. Прокуратурата в Плевен е затрупана със стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – оцеляване на ръба
Плевен, намиращ се в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ селскостопански район. Всички земи се обработваха, а животновъдството – крави, свине, птици, овце – беше развито. Днес големите ферми са единици, а малките стопанства почти липсват – селата се обезлюдиха, а кражбите на домашни животни са ежедневие, което държавата трудно овладява. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия се опитват да пазят местните традиции.
Люлка на спортисти
Плевен беше сред водещите спортни градове – стотици спортисти са печелили отличия от олимпийски, световни и европейски състезания. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената с принос. Днес техните наследници липсват не поради липса на треньори или капацитет в спортното училище.
Причината е липсата на спонсори за младите спортисти и отсъствието на подходяща спортна база. Повечето клубове са принудени да използват единствено зала „Балканстрой“ и „Спартак“. Идеята за собствена „Арена Армеец“ остава в сферата на мечтите. Ако не се намерят нужните средства, градът може да се сдобие с още един изоставен спортен обект, подобно на този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблематично поделение на армията
Дълги години Плевен се асоциираше със ШЗО – едно от най-престижните поделения в армията. Учредено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 стана Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата беше закрита с премахването на задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада беше преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно закрита от правителството на Бойко Борисов.
Днес в плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (част от Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните в града са не повече от 300 души.
Културният живот – все по-беден
Плевенчани си спомнят с носталгия времената, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институции не затваряха през лятото. Само през лятото на 1988 г. е имало премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственият оцелял), формации и фолклорни състави от областта, театрални вечери с гостуващи артисти от София и срещи с дейци на културата от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични изложби и събития за децата, а Младежкият дом беше истински център за младежта. Постепенно той спря да работи, сградата беше продадена, и 17 години там имаше празно място – в момента се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, създаде се Плевенска филхармония с открита оперна сцена. При реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не изгуби и филхармонията си.
Здравеопазването – светъл лъч на фона на останалото
Единственият сектор, който отбеляза развитие по време на прехода в Плевен, е здравеопазването. През 1989 г. областта се обслужваше само от Окръжната болница, а днес има девет лечебни заведения. Плевен се наложи като водещ център по гинекология и онкогинекология. Сериозен принос има проф. Григор Горчев, който за първи път в България въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе у нас. В града се намират и два от най-добрите центрове по репродуктивна медицина, помагащи на двойки от цялата страна.
Това са промените в района през последните 35 години. Остава надеждата, че след половин век преход равносметката ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В социалистическия период Плевен беше сред най-развитите промишлени центрове в България. Водещи отрасли бяха нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завода „Илинден“ се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по-големина в страната. Сред другите големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, бяха заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярен и стоманолеярен завод, заводът за електронни изделия, заводът за алуминиеви отливки, както и циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновяван през 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, издигната по повод стогодишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.
В крайна сметка, съдбата на Плевен през последните десетилетия ясно показва какви промени могат да се случат в рамките на един регион. Градът остава пример за това колко бързо съдбата на цяла област може да се промени.
Погледнато в ретроспекция, историята на Плевен напомня колко крехки могат да бъдат икономическите и социалните устои на един град.
0 Comments