Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам? (1/10)Майка ми попадна на този предмет, докато преглеждаше чекмеджето на баща ми. Не каза нищо – само се вгледа в сина си, очаквайки реакцията му. Предметът изглеждаше необикновен, дори странен – студен, свит, сякаш пулсираше. Просто стоеше там, като че ли очакваше да бъде разкрит.
Още същата сутрин в дома ни цареше необичайна тишина. Мека светлина озаряваше стаите, а аромат на кафе се носеше из кухнята. Майка ми се появи безмълвно и внимателно остави металния предмет върху масата.
Забраненото чекмедже (2/10)Това чекмедже в кабинета на баща ми винаги беше заключено. Никой не го отваряше, дори майка ми не си позволяваше. Този път обаче любопитството ѝ надделя и тя се престраши да надникне в забраненото.
Подозрителното отсъствие (3/10)Още предния ден майка ми бе претърсила целия кабинет. Не намери нито документи, нито пари – само този загадъчен предмет. Най-много я притесни липсата на документи. Предметът, около тридесет сантиметра висок, имаше идеално гладка повърхност, украсена с деликатни шарки. От него стърчаха тънки, сегментирани елементи, напомнящи антени. Какво представлява и защо е там, остана без отговор.
Странен допир (5/10)В крайна сметка синът реши да действа. Това не беше лесна стъпка – още щом докосна предмета, в главата му нахлуха спомени, по-странни от всичко, което някога беше преживявал.
Объркващи спомени (6/10)В съзнанието му веднага изплува спомен – баща му държеше точно този предмет. Припомни си детските години и дните, когато семейството живееше близо до гаража. Щом се освести, реши да потърси още обяснения.
Ледено предупреждение (7/10)Един пенсиониран професор по физика, бивш колега на баща му, разглеждаше предмета дълго. После лицето му се помрачи. „Не мога да ти кажа нищо. И е по-добре да си го запишеш.“ Тези думи само направиха младия мъж още по-любопитен.
Това, което не би трябвало да съществува (8/10)Когато започна да настоява за отговори, професорът отново уклони и каза само: „Защото не би трябвало да съществува.“ След това разговорът приключи.
Мистериозни координати (9/10)Когато огледа предмета с лупа, младият мъж откри върху него гравирани числа – GPS координати, които водеха към отдалечена гора. Там, скрита сред дърветата, го очакваше изоставена колиба.
Скритата тайна (10/10)Вътре имаше бюро и кутия, пълна с още такива предмети. До тях беше и тетрадката на баща му, но в нея нямаше разяснения за предназначението на тези тайнствени обекти. Тогава глас прошепна: „Това, което намери, не беше твое. Но вече е.“
До днес никой не знае какво е това. Някои твърдят, че е било част от експеримент. Други — че не е създадено от човек. А ти как мислиш?
Историята остава загадка и до днес. Понякога най-странните неща в живота ни остават без отговор.
0 Comments