Ще разкажем историята на един български град, който буквално изчезва, с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. Тридесет и пет години след 10 ноември, някогашният силен промишлен и културен център е достигнал дъното – както икономически, така и демографски и културно.
За да не звучим голословно, ще посочим конкретни факти. Какво се случи – или не беше направено – в един от най-красивите градове у нас през последните 25 години? Как се измениха Плевен и неговите жители през този период, и какво се случи с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо намаляващият град у нас!
Няма начин да не започнем от броя на жителите. Дори без да гледаме статистиката, всеки забелязва как улиците на Плевен са все по-празни, а Главната, където някога кипеше живот денонощно, сега е почти пуста.
А ето и числата: през 1985 година населението е брояло 165 766 души. През 2001 г. – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Изчисленията показват, че за времето на прехода над 70 000 души са напуснали Плевен. Градът беше последният с над 100 000 жители, но вече повече от десетилетие е под тази граница, като тенденцията е към още спад. Причината е ясна – липсата на работа кара хората да напуснат родното си място.
Икономиката и бизнесът – постоянни трудности
Местният бизнес едва оцелява, а производствената дейност е ограничена най-вече до изплащане на заплати (дори и това невинаги е възможно). Множество фирми затвориха или преминаха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше водещ индустриален център – държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене носеха значителни приходи и бяха част от международните пазари със своите качествени продукти.
След приватизацията, чиято реализация няма много общо с обичайната практика на раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от външни мошеници с помощта на чиновници, които получаваха комисионни от фалшивите инвеститори. През годините много хора опитаха да основат частни фирми с банкови кредити, но високите лихви ги доведоха до невъзможност да ги погасят. Според данни от 2021 г., 60-70% от бизнеса в Плевен е затворил или се е преместил в сивия сектор.
В момента рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след промяната се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Почти всички машиностроителни и металообработващи предприятия са затворени, а останалите функционират с намален капацитет.
Днес за „икономически гиганти“ се смятат само две-три шивашки фирми, като в сектора има още около десетина средни и малки предприятия.
Статистиката сочи: през 1999 г. в областта има 20 328 фирми по Булстат. През 2012 г. те са 9 370 с 52 169 заети. Днес фирмите са под 7 000, а работещите – по-малко от 40 000.
Образованието – 50 училища по-малко
През 1989 г. в региона действат 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 г. броят им намалява до 117, а учениците са 30 729. През 2023 г. училищата вече са малко над 100, а децата – под 25 000. Само през тази година са затворени още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в Староселци.
Политика и интриги – удар върху съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Магистрати си спомнят с носталгия годините, когато делата се разглеждаха в срок, а тежките престъпления рядко се случваха. Това позволяваше на прокуратурата и съда да отделят достатъчно време на всеки казус и да осигуряват качествено правораздаване.
С увеличаването на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групировки, се засили и натискът върху съдебната система. Представителите на престъпния свят се стремят убийците да не бъдат разкрити, докато политиците са готови на всичко, за да запазят властта си.
Съдебната система е поставена под натиск. Пробивът настъпи чрез раздаване на пари, постове, множество жертви и унижения. После дойдоха лобитата, интригите и спадът в общественото доверие. В прокуратурата на Плевен се натрупаха стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване
Плевен е разположен в сърцето на Дунавската равнина и някога беше основен център на селското стопанство. Почти всички земи се обработваха, а животновъдството беше добре развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са малко, а дребните стопанства почти липсват – селата са обезлюдени, а кражбите на домашни животни са ежедневни, което държавата не успява да спре. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още пазят традициите на региона.
Люлка на спортисти
Плевен някога беше сред водещите спортни центрове – стотици спортисти от града са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от известните имена. Днес техните наследници не се появяват не заради липса на треньори или потенциал в местното спортно училище.
Причината е липсата на спонсори за младите спортисти, както и недостатъчните условия за тренировки. Почти всички клубове са принудени да използват само двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се някога и Плевен да получи своя „Арена Армеец“, но засега това остава само надежда. Ако не се намерят нужните средства, градът може да остане с още един изоставен спортен обект, както този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблема на армията
Дълго време за много мъже Плевен беше свързан с ШЗО – едно от най-елитните поделения в Българската армия. Основано с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 г. беше преименувано на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата беше закрита с отпадането на задължителната военна служба. В същата година Пета шипченска механизирана бригада бе преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно беше закрита от правителството на Бойко Борисов.
Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните в града са под 300 души.
Културният живот – все по-оскъден
Плевенчани си спомнят с носталгия годините, когато културният афиш беше богат, а събитията се редуваха без застъпване. През лятото на 1988 г. например, се е провела премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти на Духовия оркестър (единственото оцеляло), регионални формации и фолклорни ансамбли, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с известни дейци на културата от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични събития и изложби за деца, а Младежкият дом беше истински център за младите хора. Постепенно той спря да функционира, сградата беше продадена, а 17 години там стоеше празно място – в момента се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, а на нейно място се създаде Плевенска филхармония с открита оперна сцена. След реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не изгуби и филхармонията си.
Здравеопазването – светла страна сред трудностите
Единственият сектор, който се разви в Плевен през прехода, е здравеопазването. През 1989 г. областта разчиташе само на Окръжната болница, а днес има цели девет лечебни заведения. Плевен стана водещ център по гинекология и онкогинекология. Огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв в страната въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе у нас. Тук се намират и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цяла България.
Това са основните промени в района за последните 35 години. Остава да се надяваме, че равносметката след 50 години преход ще бъде по-обнадеждаваща. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В социалистическия период Плевен е един от най-развитите промишлени градове в България. Основните индустрии са нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завода „Илинден“ се произвеждат машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в страната. Други големи предприятия, даващи работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновен през 70-те години, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена за 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР, според socbg.com.
В обобщение, съдбата на Плевен през последните десетилетия е показателна за цялостните промени в страната. Градът остава пример за това колко рязко може да се обърне историята на един регион.
Погледът към Плевен е своеобразно огледало за съдбата на много български градове – динамиката на прехода се усеща най-силно именно тук.
0 Comments