Тримата живеят със 790 лв. от инвалидни пенсии и мечтаят един ден да настъпят по-добри времена за тях
МНОГОКРАТНО ЖИВОТЪТ СЕ Е ОПИТАЛ ДА СЛОМИ ДУХА НА 64-ГОДИШНАТА ЛЮБЛЯНА КОСТАДИНОВА, КОЯТО ЖИВЕЕ СЪС СЪПРУГА СИ РАДКО И ОСИНОВЕНИЯ ИМ ВНУК РАДОСЛАВ В ПЪРВОМАЙЦИ. Всяко изпитание обаче посрещала без вайкане и жалване. Казва, че съдбата й е такава, каквато е писано да бъде, но силната й воля я мотивира да намира изход от всяка трудност.
Любляна се грижи за 17-годишния си внук Радослав от неговото раждане. Момчето е дете на сина й, който починал, а майката изобщо не проявила интерес към рожбата си и изчезнала. С израстването на малчугана 64-годишната жена забелязала, че има проблеми в развитието и не може да възприема заобикалящия го свят както връстниците си. Започнала да го води по доктори, за да разберат какво му е, но тъй като за манипулациите по диагностика се изисквало решение на родителите, тя нямало право да подпише документите. След дълга комуникация с отдел „Закрила на детето“ извоювала правото да осинови Радослав по съдебен път. Така от неговата баба станала майка, а съпругът й – татко.
„Заради целия този бюрократичен и съдебен процес чак на 7 години момчето бе диагностицирано с аутизъм. Установиха го лекари в болница „Св. Марина“ във Варна. Въпреки това аз не исках той да бъде изолиран вкъщи, нито да бъде скрит от обществото, и затова го записах на детска градина и после на училище. Много често боледуваше и понеже нямаше на кого да го оставя да го гледа, прекарах 10 години вкъщи, без да работя“, разказа Любляна. В момента момчето е ученик в 11 клас в СУ „Вичо Грънчаров“ в Горна Оряховица.
ПРЕДИ 5 ГОДИНИ ЖЕНАТА СЕ ИЗПРАВЯ ОЧИ В ОЧИ СЪС СМЪРТТА, СЛЕД КАТО БИВА ДИАГНОСТИЦИРАНА С РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО. Следва тежка операция, дълго възстановяване и промяна в начина на живот, в резултат на която е освидетелствана от ТЕЛК с 91 процента инвалидност. Въпреки трудностите, породени от здравословното й състояние, тя не спира да се грижи за Радослав, да бъде негова опора и закрила.
„Преди две години съпругът ми се разболя. Има диабет и нарушение на периферната нервна система. Две години чакаме решението на ТЕЛК. Забавянето е огромно, вероятно заради пандемията и хиляди други пациенти, които също са подали документи. През цялото това време той не може да работи и да се издържа. Живеем единствено с пенсията ми от 340 лв. и пенсията на Радослав – 450 лв.“, сподели Любляна.
Лъч надежда в безизходицата видяла във фейсбук групата „Купи от майка на дете с увреждане“. Била поканена да се присъедини в онлайн общността на жени, които също като нея се опитват да изкарат някой лев, докато гледат своите болни деца. Хрумнало й да създава дънкови чанти, тъй като има опит в шиенето. Продава ги за по 20 – 25 лв. и се радва, че има интерес към изделията й от хора от цялата страна.
„Когато пусна обява, винаги се намира някой, който да поръча. Изпращам ги по куриер, успявам да си набавя допълнителен доход“, казва тя. „Къщата, в която живеем, има нужда от ремонт. Съпругът ми е много сръчен и способен, но заради влошеното си здраве не може да свърши необходимото. Вътре нямаме мивка и се налага да ходя да мия съдовете на двора. През лятото е добре, но като захладнее, е трудно. Обличам шушляковото яке и отивам да мия. Нямам избор…“ Жената споделя, че мечтата й е да види един ден Радослав дипломиран и взел живота си в ръце.
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: Борба.БГ
0 Comments