0

Спомням си как баща ми ме прегърна силно, пожелавайки ми късмет. Тогава бях на пет години. Майка ми плака дълго, след като баща ми си отиде.

Дълго я питах кога ще се върне баща ми. Тя отговори, че баща ми е отишъл далеч и няма да се върне скоро. Когато бях на десет години, майка ми ме запозна с мъж, за когото се омъжи по-късно. Той се държеше добре с мен, станахме приятели.

Дори не мога да си представя живота без съпруга на майка ми. Той ми помогна да избера бъдещата си професия и като цяло винаги ме подкрепяше в различни ситуации.

Сега съм на двадесет и пет години, срещнах момичето на мечтите си.

Предложих й и тя се съгласи без колебание. Толкова сме влюбени един в друг, че дори малка раздяла е неприемлива за нас.

 

Когато я заведох да се запознае с родителите ми, майка ми много я хареса. Доведеният ми баща също каза, че съм направил правилния избор.

Един ден, ми се обадиха от непознат номер. Вдигнах телефона и чух някой да ми нарича “сине”. Мислех, че някой се е обадил на грешния номер. Но непознатият отново каза, че съм негов син и поиска среща. Уговорихме се да се срещнем след три дни.

 

Казах на майка ми и доведеният ми баща, че баща ми се е обадил.

Майка ми се усмихна саркастично и каза, че има нужда от нещо, за да ме търси.

 

Мама ми каза защо баща ми ни е напуснал. Когато тя и баща ми се оженили, той работел във фирма, където често трябвало да ходи в командировки. След едно пътуване баща ми казал, че има друга жена. Той я обичал и искал да живее с нея.

Когато го видяхме за последен път той отиваше при онази жена.

При срещата ни, баща ми каза, че съм му липсвал през цялото време. Печели добре, има къща, кола, иска да ми помогне, да ме вземе на работа в неговата фирма. Благодарих му, но отказах.

Има кой да ме подкрепя. Това е същият човек, който ме подкрепяше през всичките тези години, докато растях? Станах и си тръгнах, без да поглеждам назад.


Like it? Share with your friends!

0
admin

0 Comments

Your email address will not be published. Required fields are marked *