Съществува интересна легенда около построяването на тази мистична черква. Според преданието, тя е построена след облог
. Облогът сключили майстор зидар и неговия ученик. Всеки от тях трябвало да построи една черква и накрая да определят коя е по-красивата.
Когато църквите били завършени, майсторът отишъл да види работата на ученика си и останал толкова поразен, че разрушил своята църква. Черквата, построена от ученика, е „Св. Йоан Богослов“, край град Земен.
Установено е, че именно там се крие ключът за спасението на света.
Интересното в тази църква е, че тя успява да устои цели 10 века, без да бъде разрушена. Към нея има огромен интерес както от богомилите, така и рицарите, водили Кръстоносните походи.
Земенският манастир е паметник на културата, а една от изненадите, които се крият в черквата, е, че стенописите направени през 11 и 14 век, не са реставрирани, а само почистени и консервирани.
Светата обител, която е съхранена непокътната в продължение на десет века, крие в себе тайни на богомилите, от нея са се интересували рицарите-кръстоносци, освободители на божи гроб, масоните пък търсят тайни знаци по стенописите, изографисани преди хилядолетие.
Целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата „Св. Йоан Богослов“ е символ на монументалната живопис от българското Средновековие и е единствената у нас с кубична форма.
Кубът с размери 9х9х7 метра се уби, тъй като е разположен в средата на голяма поляна, но когато застанеш в подножието му, църквата се извисява с цялото си величие. 4-метровият купол е вписан в квадрат, така височината на храма става 11.2 м.
Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи, дело на българи-зографи.
Те са автентични, не са реставрирани, а само почистени и консервирани. Най-старият стенопис датира от 11 век, на него е изобразена Света Ана и е единственият, запазен от първото изографисване на храма. Вторите стенописи, изписани през втората половина на 14 век, претворяват библейски сцени. Уникална е тази с „двойният Христос”.
За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос. „Левият” раздава хляб, а „десният” разлива вино, а апостолите са разделени по шест.
Един от най-ранните ктиторски портрети са тези на деспот Деян и съпругата му Доя, местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-и век. Според експерти ктиторските портрети тук са най-старите и с най-голяма художествена стойност след тези на Калоян и Десислава в Боянската църква
Сред запазените стенописи има и една битова сцена. На нея четирима ковачи правят гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста, според местните хора от нея се интересуват масоните.
0 Comments