Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам? (1/10)Майка ми попадна на този предмет, докато преглеждаше бащиното чекмедже. Не каза и дума – просто следеше внимателно как ще реагира синът ѝ. Самият предмет беше странен и необясним – студен, свит, почти като жив. Стоеше там, излъчвайки усещането, че очаква да бъде отворен.
Забраненото чекмедже (2/10)Това чекмедже в стария кабинет на баща ми винаги беше заключено. Никой не смееше да го отвори, включително и майка ми. Този път обаче тя остави страха настрана и любопитството ѝ надделя, карайки я да се изправи пред непознатото.
Подозрителното отсъствие (3/10)Още предишния ден тя бе претърсила целия кабинет. Не откри никакви документи или пари – само този загадъчен предмет. Най-много я притесняваше липсата на документи. Самият предмет беше с височина около тридесет сантиметра, повърхността му беше напълно гладка, украсена с деликатни шарки. От него стърчаха тънки, сегментирани части, напомнящи антени. Обаче не намери и следа от обяснение за неговото предназначение.
Странен допир (5/10)В един момент синът реши да действа. Това не беше лесно решение – но щом докосна предмета, в съзнанието му нахлуха спомени, по-странни от всичко, което беше изпитвал до този момент.
Объркващи спомени (6/10)В ума му веднага изплува образ – баща му държи същия предмет. Спомни си своето детство и годините, когато живееха близо до гаража. Когато се осъзна, реши да потърси още отговори.
Ледено предупреждение (7/10)Бившият колега на баща му, професор по физика в пенсия, дълго оглеждаше предмета. После лицето му помръкна. „Не мога да ти кажа нищо. И е по-добре да си го запишеш.“ Тези думи само още повече разпалиха любопитството на младия мъж.
Това, което не би трябвало да съществува (8/10)Когато поиска обяснение, професорът отново отказа да говори и само каза: „Защото не би трябвало да съществува.“ Разговорът приключи моментално.
Мистериозни координати (9/10)След внимателен оглед с лупа, младежът откри гравирани числа по повърхността. Оказаха се GPS координати, водещи към отдалечена гора. Там, сред дърветата, беше скрита стара, изоставена колиба.
Скритата тайна (10/10)Вътре имаше бюро и кутия, пълна с още такива предмети. До тях лежеше тетрадката на баща му – в нея нямаше никакви обяснения за предназначението на тези загадъчни обекти. Тогава чу глас, който прошепна: „Това, което намери, не беше твое. Но вече е.“
Сутринта всичко беше някак необичайно тихо. Меката светлина изпълваше дома, а аромат на кафе се носеше от кухнята. Майка ми влезе, без да пророни дума, и остави металния предмет на масата.
До днес никой не знае какво е това. Някои твърдят, че е било част от експеримент. Други — че не е създадено от човек. А ти как мислиш?
Понякога най-големите тайни се крият в най-обикновените места. Не винаги получаваме отговори, но понякога и въпросите са достатъчни.
0 Comments