Партньорът ми разказваше как, докато бил малък, често чувал шепоти и разговори нощем в една определена стая. Един път, движен от любопитство, влязъл вътре и някой го ударил толкова силно по гърба, че изгубил съзнание. Когато се съвзел, на гърба му вече имало голяма следа, подобна на драскотина от едри лапи, която и досега не е изчезнала. Наистина стряскащо.
Десет години след като котката ми почина, не спирах да чувам нейното мяукане. Често си мислех, че си въобразявам. Имахме си ритуал – тя ме викаше, аз отговарях „Клайд!“, и идваше да се сгуши при мен. Един ден отново чух мяукането й отвън, сякаш е съвсем наблизо. После ясно се чу моят глас, който извика „Клайд!“, сякаш идваше отдалеч. Това се повтори няколко пъти и определено беше смущаващо, затова се прибрах вкъщи.
Съпругът ми почина осем дни преди дъщеря ни да се роди. По онова време синът ни беше на пет години. Когато споделях тази история с приятел, синът ми обясни, че баща му идвал всеки ден в училище през следващите седем години, но изведнъж спрял и никой повече не го видял.
Той описваше човек, който изглеждаше и се държеше точно като баща му. Същото твърдеше и дъщеря ми. И до днес не мога да си обясня кой е бил този човек, тъй като баща им вече не беше жив.
Имаше едно момиче, което беше много влюбено в мен, но аз не споделях нейните чувства. След училище не мислех особено за нея, но едно лято, след като се върнах у дома, разбрах, че се е преместила да живее точно срещу нас.
Никога не бях споделял къде живея. От учтивост се запознах с нейното семейство и поздравих съседите, а майка й ми каза, че момичето сама е предложила да се преместят там. Не знам дали е било нарочно или просто случайност, но в такъв голям град шансовете за случайност ми се струват малки.
Когато бях на 15, често оставах сам у дома. Веднъж чух смях и стъпки на малко дете, което бягаше по твърдия под. Къщата беше на един етаж, навсякъде с килими, освен в кухнята.
Една лятна нощ, докато бях още ученик, заспах с отворен прозорец. Около 3 през нощта ме събуди дълго свирене на клаксон. Бях между съня и будността и не разбирах откъде идва звукът. Изведнъж чух женски вик: „Някой, моля, помогнете!“
Веднага отидох при майка ми и я помолих да се обади на 911. Тя набра номера и само след няколко минути полицията беше вече там, претърсиха района с фенерчета, но не намериха нищо и си тръгнаха. На следващия ден разпитахме всички съседи, но никой не беше чул или видял нещо необичайно.
Дори сега изпитвам страх, когато си спомня тази нощ.
Пътувах в лондонското метро и срещу мен седеше човек с много цветна тениска. Гледах го през цялото време, а когато слязох на моята спирка, той остана във вагона. Докато се качвах по ескалатора, го забелязах да се движи по другия ескалатор откъм изхода.
Това беше невъзможно, тъй като го оставих във влака. Това преживяване наистина ме уплаши.
Сънувах, че имаме три деца – беше приятно и щастливо, докато в един момент изчезнаха, както при Танос. Когато се събудих, изпитвах странно усещане.
Седмица по-късно разбрах, че съм бременна с тризнаци. Едното бебе изгубих при спонтанен аборт, второто не оцеля, а третото трябваше да бъде премахнато по медицински причини, за да могат да спасят моя живот.
Това беше най-страшното усещане, което съм изпитвала.
На 15 години, докато родителите ми бяха извън града през уикенда, ме събудиха необичайни гласове. Слязох долу и заварих телевизора да работи на максимален звук с „бял шум“, радиото включено на нощна програма, печката работеше, а вратата на хладилника беше отворена. Всички прозорци и врати обаче бяха заключени.
Не мигнах до сутринта, а така и не намерих обяснение за случилото се.
Като дете лежах на пода в стаята си с отворена врата, а родителите ми гледаха телевизия в хола около 1 през нощта.
Опитвах се да стана до тоалетната, но сякаш наблюдавах тялото си отстрани. След петия опит разбрах, че всъщност не съм мръднал. Чувствах се напълно парализиран – не можех да помръдна, да издам звук или да потърся родителите си. Имах усещането, че нещо е приковало душата ми и не ми позволява да мърдам. Започнах да плача едва когато баща ми дойде, вдигна ме и ме сложи в леглото.
Когато бях на седем, живеехме в къща, в която предишният собственик беше починал. Родителите ми не се притесняваха, защото не вярваха в необясними явления и не очакваха нищо странно.
Стаята ми винаги беше най-студената в цялата къща. Една нощ се събудих и видях блед мъж, който се протягаше към мен от дъното на леглото. Не извиках, защото бях прекалено шокирана – вероятно съм припаднала, защото следващият спомен ми е вече на сутринта.
Никога не разказах това на родителите си, страхувайки се да не ме сметнат за луда, но все още помня лицето му съвсем ясно.
Преди време имаше една изоставена къща в края на разсадника. Бяхме чули, че ще има парти там. Заедно с приятел и неговата приятелка тръгнахме към къщата с храна, разчитайки само на лунната светлина.
Колкото повече приближавахме, толкова повече жабите започваха да квакат – накрая хиляди от тях вдигаха такъв шум, че не се чуваше нищо друго, сякаш ни предупреждаваха да не влизаме в тъмната стъклена къща.
Не посмяхме да рискуваме и се прибрахме обратно с храната, където беше по-сигурно.
Партньорът ми споменаваше, че като дете често е чувал шепот и разговори в една от стаите през нощта. Когато влязъл да провери, някой го ударил по гърба и той припаднал.
Когато се съвзел, открил голяма драскотина на гърба си, приличаща на следа от масивни лапи, която дори сега се вижда. Доста зловещо.
Съпругът ми изпрати съобщение, че ще се прибере два дни по-рано от командировката. В понеделник се прибра и се извини, че не ме е предупредил предварително за по-ранното си връщане. Отговорих му: „Какво имаш предвид? Получих съобщението ти!“ Взех телефона си, за да покажа, и двамата пребледняхме. Имаше още едно съобщение: „Увери се, че винаги държиш телефона си до себе си, където и да отидеш; никога не знаеш кой може да си поиграе с него!“ Бяхме толкова объркани, че решихме, че може би някой негов колега си прави шега. Но после видяхме, че съобщението е изпратено само час по-рано, а по това време съпругът ми е бил сам в колата. Така и не разбрахме кой изпрати тези две съобщения, но оттогава не сме получавали други.
Всички тези истории изглеждат като да се движат на ръба между реалността и необяснимото. Понякога липсва логично обяснение за преживяното, но спомените остават завинаги.
Понякога преживяванията ни нап
0 Comments